Учени от Университета в Монреал стигат до извода, че момчетата, които спортуват в ранното си детство, имат по-малък риск от развиване на депресивни симптоми или тревожност (емоционален дистрес) в пубертетна и предпубертетна възраст.

Изследователите са искали да проучат дългосрочните ефекти и реципрочната връзка между спорта и емоционалното здраве на децата в училищна възраст. Те също така изследват и въпроса дали ефектите от спортните занимания се отразяват различно в зависимост от пола на учениците.

Изследователите Харбек и Пагани споделят:

„Съществуват немалко доказателства за кризата в настоящето по отношение на липсата на физическа активност у децата. Има вероятност това да се отрази негативно върху тяхното ментално и физическо здраве.

Открихме, че деца, които са били в голяма степен физически неактивни до 5-годишна възраст, се чувстват по-често уморени и нещастни в училищна възраст. Много от тях трудно намират начин да се забавляват, плачат повече и изглеждат притеснени и изпълнени със страх.“

Според изследването, влиянието на спорта върху менталното здраве на момчетата се оказало много по-голямо отколкото при момичетата.

Какво представлявало изследването?

В изследването участват 690 момчета и 748 момичета. Родителите на децата е трябвало да осигурят информация за участието на децата в спортни и физически дейности до навършване на 5-годишна възраст и седмичното ниво на физическа активност на същите деца след навършването им на 12-годишна възраст. Учителите на тези деца е трябвало да оценят симптомите им на емоционален дистрес, когато били между 6 и 10-годишна възраст.

Учените изолират влиянието на много други фактори върху емоционалното здраве, за да могат да видят ефектите конкретно на спорта и физическата активност. Сред тези фактори са: темпераментът на детето, начинът на възпитание от страна на родителите и социо-икономическият статус на семейството.

Момчетата и момичетата функционират различно

Момчетата, които участват в спортни активности в предучилищна възраст, развиват житейски умения, които им помагат да се справят успешно: поемане на инициативата, работа в екип, практикуване на самоконтрол, изграждане на отношения на подкрепа с връстниците и треньорите.

Момчетата, които изпитват симптоми на депресия и тревожност, по-рядко се занимават със спорт, по-често се изолират, имат по-ниско ниво на енергия и по-малко усещане за компетентност, което от своя страна намалява още повече желанието им да участват във физическа активност.

Момичетата, които изпитват симптоми на депресия или тревожност, по-често търсят помощ от семейството, приятелите или учители. Получаването на психологическа подкрепа е основен фактор при тях за превенция или излизане от емоционална криза.

Учебните затруднения като фактор за емоционален дистрес и иновативни начини за разрешаване на проблема

Една от основните причини за емоционален дистрес у децата в начална училищна възраст и предпубертет е затруднението, което изпитват с учебните задачи. Усещането, че не се справят и изостават, се отразява негативно върху самооценката им и често води до поведенчески проблеми.

Децата имат нужда от емпатия и усещане, че са ценени и обичани, дори и да нямат очакваните за възрастта постижения в академичен план. Вместо критично отношение, родителите и учителите могат да осигурят на тези ученици подкрепа и да си партнират в намиране на корена на проблема.

Едно съвременно технологично решение е използването на програми като Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те са създадени от невробиолози на базата на откритията за невропластичността с цел подпомагане на деца и възрастни да подобрят когнитивните си умения – концентрация, работна памет, езикови умения, слухова обработка, четене и т.н. Могат да се използват като успешна интервенция в училище и в домашна обстановка.

Източник: Neuroscience News