Повече спонтанна игра за бебетата – опознаването на предметите в дома е важно за когнитивното им развитие!

Ползите от играта с различни предмети (кубчета, блокчета, колички, кукли и т.н.) за деца в яслена възраст са добре известни. Предишните проучвания по този въпрос са се случвали в лабораторни условия, където на децата са давани само играчки и са наблюдавани как взаимодействат с тях. В скорошно изследване учени от Университета в Ню Йорк са изучавали как естествената игра влияе на детското развитие в домашна среда с предмети, които детето само открива в обкръжението си.
Яслената възраст е периодът, в който децата придобиват информация за това какво представляват различните предмети и какво може да се прави с тях. Постоянната игра с тях е начинът, по който се случва процесът на учене.
В проучването са участвали 40 деца: 20 от тях на възраст 13 месеца, 10 на възраст 18 месеца и 10 на 23 месеца. Изследването е продължило почти две години. Експериментатор е посещавал домовете на тези 40 семейства и е записвал децата и майките им. Децата са имали свободата да взаимодействат с всеки предмет, който бил наличен в обкръжението им.
За взаимодействие се смята преместването на предмет с ръка от едно място на друго. По време на играта в рамките на един час децата многократно сменяли предмета, към който изпитвали интерес, като постоянно прехвърляли вниманието си ту към играчките, ту към останалите предмети в стаята. Резултатите от изследването показват, че децата прекарват 60% от времето във взаимодействие с различни предмети. Интересът им към вещи като кутии, възглавници, дистанционни, столове, врати на шкафчета се оказал не по-малък от интереса им към играчките.
Изследователят Орит Хербърг споделя:
„Нашите изследвания показват, че вместо да се гледа на детското взаимодействие с предмети като хаотична, повърхностна и разсейваща ги дейност, е нужно да се осъзнава важността на тази спонтанна игра с предмети, която е фактор за когнитивното, моторното, социалното и езиковото развитие на детето.“
Свободата на детето да изследва обкръжението си без да му се поставят прекалено много лимити и без да се настоява то да играе само с играчките е условие за ефективно учене от средата и усвояване на важни за възрастта умения.
Когато децата са в училищна възраст, процесът на учене зависи в огромна степен от това дали когнитивните функции на мозъка са добре развити. При дефицити в тази област, учениците имат затруднения с четенето, фокуса на внимание, работната памет, слуховата обработка и езиковите умения. За да се постигне ефективно трениране на мозъка и изграждане на невронни връзки в зоните свързани с когнитивните умения, невроучени са създали програми като Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те се прилагат за подобряване на академичното представяне на децата и като интервенция при разстройствата засягащи уменията за учене – дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и др. Иновативните програми са базирани на откритията за невропластичността. Използват се в училищна и в домашна обстановка.
Източник: Neuroscience News