Голям брой изследвания показват, че негативните преживявания и стресът в детството имат дългогодишен ефект върху менталното и физическото здраве на децата, продължаващ и в живота им като възрастни. Това се отразява на академичното им представяне в училище и в университета, както и на отношенията им в личния живот.

Едно изследване на колежани показва, че много от младите хора, които страдат от депресия и/или тревожност, нямат подкрепа от близки хора и са в някаква степен емоционално изолирани от средата си. При проучване на тяхното детство и историята на рожденото им семейство, се установява, че са преживели изключително неблагоприятни събития или са били подложени на хроничен стрес. Резултатите от това изследване са публикувани през 2020 г. в „Журнал за здравето на американските колежани“.

Кои негативни събития в детството увеличават риска от проблеми с физическото и менталното здраве и влошават академичното представяне на младите хора?

Преживяванията, които предизвикват високо ниво на стрес у детето са много разнообразни, но могат да бъдат обобщени в три групи, като много често в дисфункционалните семейства присъстват стресиращи събития и от трите изброени категории:

• Физическо и/или емоционално насилие в семейството, чести конфликти или отчужденост в семейството

• Зависимост на един от родителите към алкохол, наркотици, хазарт и т.н.

• Пренебрегване на емоционалните нужди на детето – то расте без да усеща емпатия и разбиране от страна на родителите и страда от дефицит на любящо внимание

Каква е тенденцията в менталното здраве на младите хора?

Проблемите с менталното здраве на младите хора са се увеличили значително през последните 10 години. Депресията и тревожността допринасят за влошаване на качеството на учене и академичното представяне в колежа и университета. Увеличава се риска от отпадане от учебното заведение. Огромната пропаст между нуждата от психологическа подкрепа за тези млади хора и дефицита от такава подкрепа е довела до това, което в доклада на изследователите е определено като „криза на менталното здраве сред младите хора“.

Пандемията, социалната изолация и дистанционното обучение са фактори, които са подсилили вече съществуващата тревожност у голям процент младежи.

Възможните решения

В резултат на изследванията, някои от учебните заведения обсъждат начини за осигуряване на подкрепа за колежаните. Смята се, че някои от младите хора биха предпочели да участват в групови сесии за подобряване на психическото здраве, други биха работили с ментор, а трети биха се включили към програми за цялостно (холистично) подпомагане на здравето и благосъстоянието – йога, медитация, разходки сред природата в група, спорт, арт занимания и т.н.

По отношение на затрудненията на деца и младежи с учебния процес и академичното им представяне, една от научно-базираните и иновативни интервенции е работата с програмите Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те се използват с цел трениране на мозъка да изгражда невронни връзки в областите, които отговарят за работната памет, концентрацията, усвояването на нов език, слухова обработка на информацията, умения за четене с разбиране и т.н. Редовното използването на тези софтуерни програми в продължение на няколко месеца подобрява когнитивните функции на мозъка. От своя страна, по-доброто справяне с предизвикателствата в учебния процес води до положителна промяна в самоувереността и самооценката на децата и младежите.

Източник: Neuroscience News