Работата на един учител е да стимулира когнитивните операции при децата, които водят до ефективно учене и развиване на умение за прилагане на вече придобитите знания в нови ситуации. Кои са тези мистериозни „когнитивни операции“ и как могат да бъдат развивани в класната стая?

Защо учителите имат нужда от познания в областта на когнитивната наука?

Представете си, че от години търсите решение на изключително сложен проблем. Опитвате всичко, което ви хрумне и имате прогрес, но не е достатъчно бърз. Тогава споделяте на колега за проблема и той ви казва, че има цяло едно научно поле посветено на изучаването на същия въпрос. Какво бихте направили? Ще започнете да черпите знания от тази научна сфера, нали?

За учителите е важно да намерят отговор на въпроса как да помогнат на децата да мислят критично и да решават проблеми. Когнитивната наука се занимава със същия предмет на изследване през последните 60 години. Направени са огромен брой изследвания върху това как хората учат. За съжаление, много малко учители знаят за откритията на тази наука и как те могат да се прилагат в класната стая на ежедневна база.

Когнитивната наука не е достатъчно детайлно представена в образователните програми. В скорошен доклад върху съдържанието на учебниците за учители в САЩ се казва, че 6 от фундаменталните открития на когнитивната наука дори не са включени в половината учебници или са засегнати съвсем повърхностно.

Как може да се създаде мост между научните открития и образователните практики? Ето някои от основните принципи, установени чрез изследвания в областта на когнитивната наука и как те могат да се прилагат в класната стая.

Принцип 1: Регулиране на когнитивно натоварване

Една от важните концепции, която може да е от полза за обучителите при планиране на уроците, е свързана с разбирането на „когнитивното натоварване“. Теорията за „когнитивното натоварване“ надгражда теорията за „работната памет“. Възможността на този вид памет да съхранява едновременно няколко на брой несвързани помежду си идеи е доста ограничена – обикновено между 5 и 9 неща.

Още повече, че съхраняваните идеи бързо могат да отпаднат от работната памет, (след около 30 секунди), ако не бъдат активно използвани и преговаряни. Следователно, концепцията за когнитивното натоварване е важна при изработването на учебната програма по даден предмет, за да може да се избегне претоварване на работната памет на учениците при изучаване на нови неща.

Как може да се приложи принципът?

Едно от приложенията на принципа в часовете по математика е свързан с много постепенен подход при поставяне на предизвикателства пред учениците. След изучаване на нова теория, учителят дава задачи за решаване, които са почти идентични на примерите, с които е обяснил теорията, вместо веднага да поставя задачи,които изискват използване на комбинация от много познания едновременно.

Друг начин да се избегне когнитивно претоварване е като се дадат задачи, които са почти решени и от учениците, а от тях се изисква единствено да завършат последната стъпка. Следващото ниво на трудност ще включва задачи, които са почти напълно решени, но учениците трябва да довършат последните две стъпки. По този начин постепенно се стига до етапа, в който учениците решават самостоятелно цели задачи.

Този подход се прилага и в другите предмети, за да се регулира когнитивното натоварване.

На базата на откритията на когнитивната наука и невронауката, учените са създали специални софтуерни програми, които помагат на децата да развият когнитивните си умения, които са в основата на уменията за учене. Такива програми са Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те стимулират мозъка да създава нови невронни връзки в областите отговорни за математическите умения, четенето, изучаването на английски език, слуховата обработка, управлението на вниманието, работната памет и т.н.

Можете да прочетете повече по темата във втората част на статията.

Източник: Carnegie Learning