Учени от Института за Глобално Здраве в Барселона са провели изследване, което анализира връзката между голям брой фактори от времето в утробата и в детството от една страна и от друга – невропсихологическото развитие на децата в училищна възраст. Едно от важните открития е, че храненето с органична храна има положителен ефект върху резултатите на учениците на тестове за флуидна интелигентност (способността да намират решения на нови казуси) и работната памет (способността на мозъка да запазва нова информация, докато тя е необходима в краткосрочен план).

Обяснението за тази връзка може да се състои във факта, че „здравословните режими на хранене, включително режимите с органични храни, са по-богати на хранителни вещества необходими за мозъка (витамини, антиоксиданти, мастни киселини) в сравнение с храната от заведенията за бързо хранене. Тези хранителни вещества подобряват когнитивните функции при децата.“

Изследването също така е показало, че храните от заведенията за бързо хранене, липсата на лично пространство за детето в дома и цигареният дим в средата, в която детето живее, водят до по-ниски резултати на тестовете за флуидна интелигентност.

Още едно откритие на проучването е, че излагането на децата на фини прахови частици (PM2.5) в затворени пространства също е свързано с по-ниски резултати на тестовете за работна памет.

В изследването са участвали 1298 деца на възраст 6-11 години от общо 6 европейски страни – Обединеното кралство, Франция, Испания, Гърция, Литва и Норвегия).

Учените изследвали 87 фактора на средата на живеене на майката по време на бременността и други 122 фактора, на които детето бива изложено след раждането си по време на детството.

Целта на изследването била да се установи и анализира влиянието на тези фактори върху развитието на мозъка, тъй като този орган не е толкова добре защитен срещу неблагоприятни условия в детството с сравнение с мозъка на възрастен човек. Детският мозък е особено чувствителен към токсични вещества и дори ниска нива на токсичност могат да бъдат рисков фактор за невропсихологическото развитие на детето.

Авторите на изследването подчертават, че два фактора на средата по време на периода в утробата са се оказали от основно значение – цигареният дим и нивото на замърсяване на въздуха в затворени пространства. След раждането в периода на детството, навиците свързани с храненето и съня са определящи не само за когнитивните функции на мозъка на детето, но и за процента на вероятност то да има поведенчески проблеми.

Това солидно изследване дава доказателства за значението на средата и навиците на детето за неговото невропсихологическо развитие и академичното му представяне в училище.

Невроучени създават и програми, с помощта на които да се помогне на децата да оптимизират когнитивното си развитие и да преодолеят затруднения в процеса на учене. Такива програми са Fast ForWord и Reading Assistant. Когато децата ги използват редовно в продължение на няколко месеца, мозъкът им бива стимулиран да изгражда нови невронни връзки в областите свързани с уменията за четене, слухова обработка, концентрация, усвояване на чужд език, работна памет и др. Те могат да се прилагат в домашни условия и в училище за подобряване на когнитивните функции на детето, от които зависят и уменията му за учене.

Източник: Neuroscience News