Съществуват повече от 200 проучвания, които доказват положителния ефект от писането върху менталното здраве. Психологическите ползи са факт за много хора, но изследователите не са напълно единодушни по отношение на това защо и как писането помага.

Една от теориите е, че неизразяването на емоциите може да доведе до психологически дистрес. Когато човек пише за емоциите си, това подобрява менталното му здраве, защото тази дейност му осигурява безопасен, конфиденциален начин да изрази емоциите, които преди това е задържал в себе си.

Напоследък, обаче, изследвания показват, че повишаването на себеосъзнатостта е основният фактор за подобряване на менталното здраве, а не просто описването на емоциите.

Себеосъзнатостта е способността да обърнеш вниманието си навътре към себе си и да станеш по-осъзнат за своите черти, поведение, чувства, вярвания, ценности и мотиви.

Изследвания показват, че повишаването на себеосъзнатостта увеличава увереността на човек, помага му да е по-приемащ към другите, също така да постигне по-голяма удовлетвореност от работата, да бъде по-добър лидер, да има по-ефективен самоконтрол и да взима по-качествени решения съответни на дългосрочните му цели.

Писането има голяма роля за повишаването на себеосъзнатостта. Препрочитането на написаното може да доведе до важни прозрения.

Ето три типа писане, които могат да подобрят себеосъзнатостта, а следователно и менталното здраве:

Експресивно писане

Този тип писане често се използва в терапевтичните сесии, където хората биват помолени да опишат на хартия своите чувства и мисли свързани с някакво стресиращо събитие. Изследвания показват, че експресивното писане повишава себеосъзнатостта, намалява депресивните симптоми, тревожните мисли и нивото на стрес.

Рефлективно писане

То се прилага редовно в определени професии (при лекари, медицински сестри, психолози, учители) за постигане на по-голяма ефективност в работата. Целта на този вид писане е да се даде възможност на хората да оценяват своите убеждения и действия подробно, за да могат да се учат и развиват от това себеизследване.

Рефлективното писане изисква да си задаваме въпроси и да останем отворени, любопитни и аналитични, когато отговорите започнат да се появяват. Това може да подобри професионалните и личните ни отношения, както и представянето в училищна и работна среда, а това са ключови фактори за по-добро ментално здраве.

Креативно писане

Стиховете, кратките разкази, романите и други форми на креативно писане предлагат уникален начин за изследване на мислите ни, чувствата и идеите.

Креативното писане за откриване на решения на различни въпроси също може да повиши самоосъзнатостта ни и да подобри менталното ни здраве.

Прекарването на само 15 минути на ден в писане може да ни помогне да станем по-самоосъзнати. Това е еднакво полезно както за възрастните, така и за децата в ученическа възраст. Окуражавайте учениците да използват различните видове писане и да отговарят на въпроси в свободен текст или просто да опишат свое преживяване, емоциите си свързани с него и какви възможности за избор имат в тази ситуация.

Доброто ментално здраве зависи и от оптималното развитие на когнитивните умения на децата – концентрация, работна памет, логическо мислене, четене, слухова обработка и др. С помощта на програми като Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain учениците могат да стимулират мозъка си да изгражда невронни връзки в зоните отговорни за тези когнитивни умения. Подобряването на представянето на децата в училище повишава самооценката им и е един от факторите за ментално здраве.

Източник: Neuroscience News