Изследователи от Университета Аалто използвали скенер, за да установят кои зони от мозъка се активират и кои остават неактивни при децата с висок риск от дислексия. Магнетоенцефалографията (MEG) рядко е била използвана досега при изследване на разстройства засягащи четенето.

По-ранни изследвания са показали, че затрудненията при слуховата обработка на звукове е един от факторите за появата на дислексия. Тези затруднения са свързани с левия аудиален (слухов) кортекс, който отговаря за езиковата обработка.

По време на изследването децата слушали безсмислени четирисрични думи от устройство с високоговорител и били помолени да повтарят думите. Изследователите след това питали децата дали са чували тази дума преди това в живота си.

Д-р Ани Нора, един от изследователите, споделя:

„Думите не означаваха нищо. Искахме да видим как децата се научават да създават спомени за нови думи. Забелязахме, че децата, които са с висок риск за дислексия, също така имат дефицит и по отношение на научаването на нови думи при слушане. Спомените им за новите думи не бяха точни и те не можеха да различават измислените думи една от друга. Това е индикация за по-широк проблем в обработката на думите в мозъка, който прави научаването на четенето изключително трудно.“

Невронната активност в дясното полукълбо и при двете групи деца ( групата на тези, които имат висок риск от дислексия и контролната група) била идентична. Проблемите със слуховата обработка и научаването на нови думи били фокусирани в активността на аудиалния (слуховия) кортекс в лявото полукълбо. При децата с висок рикс от развитие на дислексия, тази зона в мозъка била със значително по-малка активност отколкото при другите деца.

Участниците в изследването били първокласници и второкласници, които били идентифицирани от учителите им като деца с висок риск от развитие на дислексия. Изследователите направили и невропсихологически тестове на децата, както и когнитивни тестове и изследвания на мозъчните им функции. Също така, децата били попитани за тяхната мотивация за четене, включително и за техните вярвания по отношение на уменията им за четене.

Изводите от изследването и възможни решения

Учените установили, че особеностите в мозъчната активност на децата на седемгодишна и осемгодишна възраст не водели със сигурност до забавяне в усвояване на четенето. Други фактори били също от значение, включително и вярата на децата, че могат да усвоят четенето и увереността им в способността им да учат.

Софтуерни програми като Fast ForWord и Reading Assistant и игри като GraphoLearn развиват когнитивните способности на децата и им помагат да преодолеят затрудненията с четенето, слуховата обработка, усвояването на нов език, концентрацията и работната памет. Fast ForWord и Reading Assistant са създадени от невробиолози на базата на откритията за мозъчната пластичност. При редовно използване на програмите се постига активиране на невронните връзки в мозъка, които отговарят за когнитивните умения. Тези интервенции могат да се прилагат в училище и в домашна обстановка.

Източник: Neuroscience News