Изследванията на учените в сферата на невронауката показват, че един от основните фактори за добро справяне в учебния процес е работната памет на човека. Тя има ключово значение и във всяка ситуация, в която е необходимо да се открие решение на проблем. Ето до какви изводи са стигнали изследователите:

• Работната памет е активна, а не статична – информацията се задържа и се използва по предназначение. Включва както слуховата памет, така и визуално-пространствената памет. Наподобява уменията, които са необходими, ако трябва да създадем видео: „Слуховата памет записва това, което чувате, докато визуално-пространствената памет улавя това, което виждате.“

За да „видите“ филма отново, трябва да го пуснете да се „прожектира“ веднага, за да получите достъп до него, дори още докато се опитвате да интегрирате и осмислите новата информация. Може да се окаже трудно, ако не можете да „пуснете видеото“ веднага в ума си – например, когато информацията, която сте запазили в работната памет не може да бъде обработена, защото сте бомбардирани с друга информация и се опитвате да уловите и нея.

• Накратко, работната памет е свързана със запаметяването и обработването на релевантна информация. Когато си спомняте информация, вие си я спомняте в определена последователност. По отношение на обработването на информацията в работната памет, то се основава върху контролирането и управлението на вниманието – когнитивна функция, която от своя страна е свързана с обработването на емоциите.

Защо работната памет е толкова мощен инструмент?

За начало, тя има ключова роля в регулацията на емоциите. Когато човек има добра работна памет, добро регулиране на емоциите и ефективно управление на вниманието, всички необходими елементи за качествено учене са налице.

Изследователите Аткинсън и Шифрин обясняват какъв е моделът за човешката обработка на информацията. Тя включва сензорната памет, работната памет и дългосрочната памет. Така, че това, което се случва първо е попадането на информацията в сензорната памет, а след това нейното преминаване в работната памет. Ако не „репетирате“ (преповтаряте) отново това знание, не го закодирате и възстановявате периодично, то тогава намалявате вероятността то да премине в дългосрочната памет.

Теория за когнитивното натоварване

Важно е да споменем и Теорията за когнитивното натоварване. Тя е създадена от Джон Суелър през 1988г. Отнася се до количеството информация, което работната памет може да задържи за определен период от време. Работната памет запазва информацията за кратко, но има възможност това време да се удължава.

Един от най-ефективните начини да се увеличи капацитета на работната памет да задържа по-голямо количество информация за по-дълго и да я обработи качествено е като се свърже новата информация със знание, което вече имаме в дългосрочната си памет.

Други ефективни начини за подобряване на работата на работната памет, както и други когнитивни функции (четене, писане, концентрация, езикови умения, слухова обработка на информацията и т.н.) е като се използват средства създадени от невроучени специално с целта да се стимулира мозъка на деца и възрастни да изгражда нови невронни връзки в областите свързани с уменията за учене. Такива иновативни средства са софтуерните програми Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory. Те се използват и като интервенция при деца със затруднения в ученето дължащи се на дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и др.

Можете да прочетете повече по темата в първата част на статията.

Източник: Gemm Learning