Защо хората се различават в способността си да използват езика? Като част от по-голямо изследване на този въпрос, изследователи от Института Макс Планк за Психолингвистика и Университета Редбъд тествали способността на 122 възрастни холандци да използват майчиния си език, както и още няколко показатели за когнитивни умения – богатството на речниковия запас, граматиката, разбиране и създаване на изречения, работна памет и скорост на обработка на информацията. Други изследователи биват насърчавани да използват данните от това изследване, за да проучват още по-детайлно индивидуалните различия в езиковите умения.

Въпреки, че повечето хора се научават да говорят майчиния си език гладко, съществуват видими различия в умението им да използват езика. Възрастните сънародници от дадена нация не само, че се различават по отношение на броя думи, които използват, но и по отношение на това колко бързо произвеждат и разбират думите и изреченията.

Има ли някаква връзка между индивидуалните различия в способността за използване на езика и общите когнитивни (мисловни, познавателни) способности?

Отговорите на такива въпроси могат да бъдат открити само с тестване на голям брой хора с използване на тестове с много различни езикови показатели, както и когнитивни тестове. Изследователите планират да комбинират данните от представянето на участниците на тези тестове с изследване на тяхното ДНК. В допълнение, мозъкът на около 300 до 1000 участници ще бъде сканиран. Обаче, авторите на изследването първо имали нужда да съберат данните от тестовете с малко по-малък брой участници.

Изследователите поканили 112 участници на възраст между 18 и 29 с различно ниво на образование. Участниците попълнили два пъти комплекта от 33 теста, за да се установи надеждността на новите измерители, като имало разстояние във времето от един месец между първото тестване и второто. Тестването отнело около 8 часа на всеки участник. Анализите на резултатите показали, че повечето от тези тестовете са надежден начин за измерване на езиковите и когнитивните умения на участниците.

Това е подготвителния етап на основното изследване, което ще включва тестване на много по-голям брой хора. В момента се набират холандци между 18 и 29, които желаят да се включат в изследването, за да се установят достоверни данни за това дали съществува връзка между езиковите умения и когнитивните способности на хората, както и защо има различия между индивидите в способността за използване на езика според различните показатели.

Един от авторите на изследването пояснява: „Тази база данни е ценна за всеки изследовател, специалист в образованието и учител, които се интересуват от проучване на връзките между лингвистичните умения, нелингвистичните умения и лингвистичните знания. В крайна сметка, тази база данни може да помогне да се разбере кои са факторите за това един човек да стане много добър в използването на езика.“

Иновации в терапията на деца със затруднения в ученето

Учените в сферата на невронауката постоянно изследват функциите на мозъка в търсене на отговори за факторите и начините за постигане на положителна промяна в когнитивните умения (езикови, математически, логическо мислене, концентрация, работна памет, слухова обработка, четене и др.). В резултат на тези изследвания и на откритията за невропластичността, са създадени програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, с чиято помощ деца и възрастни хора могат да подобряват изброените когнитивни умения. Тези програми се използват и като интервенция при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и др.

Източник: Neuroscience News