Със започването на учебната година, изниква и един основен въпрос, който е винаги актуален – за тези ученици, които се чувстват хронично стресирани в училище. Това състояние може да изглежда отстрани по различен начин – учителите и родителите може да забелязват постоянна тъга, отнесеност, сънливост и безразличие у тези деца или осезаема тревога, а в някои случаи гневливост и раздразнителност.

Когато възрастните наблюдават признаци на тези емоции у децата, е необходимо да обърнат внимание колко често се появяват тези състояния и да проучат каква е дълбоката причина, тъй като понякога поводът е един, но коренът на проблема е нещо съвсем различно.

Възможно е причината за хроничния стрес в училище при някои деца да се дължи на самата атмосфера в класа, на отношенията с някое дете или учител, а в други случаи – на постоянни затруднения в учебния процес и недобро справяне със задачите по даден учебен предмет или с домашната работа. Разбира се, анализиране на възможни причини в семейната среда и случващото се със семейството е важна част от процеса на откриване на вероятните източници на стрес. Преживяванията на детето в семейството често влияе на неговото представяне в училище, както и обратното е вярно – неприятните преживявания в училище се отразяват и на емоционалното му състояние, когато е у дома.

Децата с дефицити в някои или някои от когнитивните умения, необходими за процеса на учене, са сред най-засегнатите от хроничен стрес. Ефективните интервенции при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на внимание и т.н., могат да подобрят в голяма степен както когнитивните умения (за четене, концентрация, слухова обработка, езиковите умения и работната памет), така и емоционалното състояние на детето в резултат от неговото усещане за положителна промяна и справяне с предизвикателства в учебния процес. Невроучени са разработили на базата на откритията за невропластичността софтуерни програми като ефективна интервенция в такива случаи. Такива програми са Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, които с редовно използване спомагат за изграждане на невронни връзки в мозъка на децата в зоните свързани с когнитивните умения, които имат нужда да развият.

Когато все още не е установена причината за хроничния стрес, психологът д-р Лори Дисоултъс съветва родителите и учителите да разговарят с децата като ги насърчават да си задават следните въпроси, които подпомагат социално-емоционалната саморефлексия (себенаблюдение и себеанализ) на децата и допринасят за откриването на възможни негативни вярвания, възпрепятстващи процеса на учене:

От какво имам нужда?

Какви дейности и хора могат да ми помогнат да си постигна целите?

Как мога да определя, че напредвам дори и с малки стъпки към целите си?

Как може класът да ме подкрепя и да ми помага?

Как може учителят да ми помага?

Как се справям с негативните емоции в неприятни ситуации? Когато се случи такава ситуация, какво обикновено си казвам на себе си?

Как мога да си давам кураж в трудни ситуации?

Кои са моите герои? Кои техни качества харесвам и как мога да ги развия?

Кои неща ме отдалечават от целите ми?

Кои негативни емоции изпитвам най-често?

Кои положителни емоции изпитвам и кога?

Коя творческа визуализация може да ми помогне да затвърдя по-положителна нагласа?

Как мога да се науча да продължавам напред, без да се обезкуражавам от грешките, които правя по пътя си?

Кои са силните ми страни?

Кои са предизвикателствата пред мен?

Как да си припомням редовно силните си страни, тъй като знам, че моите мисли и емоции са определящи за моето поведение?

Тези въпроси имат мощен ефект върху развиването на самоосъзнатост у учениците и изграждане на социално-емоционални умения, които са ключови за всяка една житейска сфера. Също така, участието на децата в курсове за развиване на тяхната емоционална интелигентност е ефективен и изключително важен начин за усвояване на умения за осъзнаване на своите и чуждите емоции, регулиране на емоциите и избиране на здрави начини за изразяване на емоциите.

Източник: My Brain Ware