Голям процент от децата със специални нужди и дефицити в уменията за учене имат някакъв вид разстройство засягащо психологическите им и когнитивни процеси, което се отразява негативно на умението за четене, писане, математическите умения, концентрацията и т.н.

Стратегиите, които се използват, за да се подпомогне детето в учебния процес могат да бъдат разделени на три категории:

Стратегии за акомодация/улеснение

• Допълнително време се дава на детето да завърши задачата

• Помощ при правенето на записки

• Допълнителни устни инструкции се дават в допълнение към или в замяна на писмените инструкции

Стратегии за модификация на учебната програма

• Допълнителни инструкции

• Опростяване на условията на задачите и инструкциите

• Повече обяснения за връзката на новото знание със старото, вече усвоено

• Текстовете са написани на по-лесно и достъпно ниво

• По-малко на брой задачи се дават на детето

Компенсаторни стратегии

• Мнемоника

• Мултисензорно инструктиране и практикуване

• Графични органайзери

• Категоризиране

Това, което е важно да се знае, че целта на тези стратегии е да се заобиколят онези когнитивни процеси, които не са достатъчно развити, за да се минимизира влиянието на дефицитите в обработката на информацията. Например, ако един ученик има недобре развита работна памет и не може да запомни поредица от действия, които трябва да извърши, учителят ще елиминира нуждата ученикът да помни няколко неща наведнъж. Вместо да каже: „Теди, извади си молива, отвори тетрадката и си напиши името най-отгоре“, учителят ще каже: „Теди, извади си молива“, после ще изчака ученикът да направи това действие и след това ще даде следващата инструкция.

Но какво би станало, ако Теди можеше да развие работната си памет? Какво би станало, ако други деца с дефицити в когнитивните процеси можеха да подобрят скоростта на обработване на информацията, точността във възприемането на визуална или слухова информация, концентрацията и т.н.? Какво щеше да стане, ако мозъкът и когнитивните процеси бяха пластични? Науката доказа, че те действително са пластични (откритието за невропластичността), което означава, че подходите в обучението на деца с разстройства на уменията за учене би трябвало да бъдат допълнени с нови стратегии – за подобряване на когнитивните процеси, в които се коренят слабите страни на детето в учебния процес.

На базата на откритията на невронауката, учени разработиха софтуерни програми, които развиват когнитивните умения на децата и подпомагат преодоляването на слабите страни и трудностите. Такива програми са: Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory, ForBrain и Brainware Safari. Под формата на упражнения и игри, децата тренират мозъка си в съответните зони да създава невронни връзки, които определят когнитивните процеси.

Използването на тези програми като интервенция би трябвало да бъде четвъртият стълб от стратегии в обучението на деца с дефицити в уменията за учене.

Източник: My Brain Ware