В условията на бързи и неочаквани промени в света, психологът и експерт по невронаука Рик Хенсън насочва вниманието на родителите към важността от трениране на мозъка на децата за изграждане на умения за запазване на спокойствие в ситуация на криза. Ако не са изградени здрави нагласи за справяне със стреса, децата и възрастните могат да поемат в посока на използване на нездрави начини за намаляване на напрежението и изразяване на емоции по неконтролируем, експлозивен начин или затваряне в себе си.

Рик Хенсън изучава менталните (умствените) ресурси за повишаване на издръжливостта – от умението за запазване на спокойствие и нагласа за благодарност до увереност и кураж. Според него, резките промени през 2020г. показаха огромното значение на подхранването на социално-емоционалните умения и у децата, и у възрастните.

Изследванията на мозъка са дали доказателства за важността на практики като медитацията за култивирането на вътрешна центрираност, мъдрост и добро управление на стреса. Тренирането на ума за създаване на невронни пътеки свързани с тези умения водят до изграждането на издръжливост и в бъдеще.

Според Рик Хенсън качествата, които е важно децата да развият за по-добро ментално, емоционално и физическо здраве са следните:

• Умение за осъзнато присъствие в настоящето, управление на фокуса за стабилност и граундинг (заземяване)

• Съчувствие и любящо отношение към себе си и другите

• Кураж и вяра в собствените способности за справяне и себеразвитие

• Умение за пълноценна почивка

• Усещане за спокойна сила и благодарност за това, което имаш в настоящето

• Усещане за цялостност, да не воюваш с определени части от себе си

• Усещане за единство – в смисъла, че ние сме свързани с всичко останало. Знаем това на интелектуално ниво, но е важно и да култивираме чувството за единство, за да можем да релаксираме качествено, да не приемаме нещата толкова лично, да не се идентифицираме с вещи, да нямаме собственически нагласи и да сме по-малко реактивни в емоционални ситуации, да имаме възможността да избираме реакциите си по-мъдро и осъзнато.

Рик Хенсън набляга на факта, че това не са качества, с които детето се ражда. Те се изграждат и зависят от тренирането на мозъка, за да станат стабилни ментални нагласи. Практикуването на даден начин на мислене и модел на поведение води до трайно изграждане на невронни мрежи свързани с тази умствена нагласа и поведение. Когато на децата и възрастните бъдат обяснени тези открития на невронауката на достъпен език, те разбират, че могат да проектират като инженери невронните връзки на собствения си мозък и са много по-мотивирани да направят усилията за изграждането на тези нагласи и навици.

Нашите преживявания са процеси, в които тялото и умът са тясно свързани и зад всяка проява на гняв, усещане за разочарование, или вълна на облекчение и спокойствие стои активирането на определени невронни вериги и биохимични процеси. Всички тези процеси могат да бъдат променяни от нас с осъзнати усилия, трениране на мозъка и психологически познания за начините, по които можем да изберем нови реакции към познати и непознати ситуации.

Рик Хенсън набляга на това, че по време на процеса на промяна на старите, неработещи нагласи и реакции и изграждането на нови, децата и възрастните е необходимо да бъдат себеприемащи и съчувстващи към себе си. Промяната и себеприемането не се самоизключват, а се подкрепят.

Пътят към развитието на социално-емоционалните умения, които ще дадат издръжливост и емоционално благополучие на децата и възрастните, минава през обучения от сферата на емоционалната интелигентност, както и дискусии на тази тема с родители и учители.

В областта на невронауката се създават вече и софтуерни програми, които заедно с развиване на когнитивните умения на децата (за четене, концентрация, слухова обработка, учене на език), се набляга и на социално-емоционалното учене. Това е заложено и в новия компонент Elements I на програмата Fast ForWord, с помощта на който подрастващите да могат да подобряват едновременно когнтивните си и социално-емоционални умения. Fast ForWord е създадена въз основа на откритията за невропластичността и се използва като интервенция при дислексия, дефицит на внимание, разстройство на слуховата обработка и други разстройства засягащи уменията за учене.

Източник: Greater Good Berkeley Edu