Много често на родителите на деца с разстройство засягащо уменията за учене се казва, че не може да се очаква голям прогрес и подобрение в бъдеще. Докато за някои случаи, това може да е вярно, то в други случаи реалността показва, че значителен напредък е възможен и е важно родителите да бъдат отворени за възможностите за откриване на първопричината за проблемите и намиране на най-подходящите решения за техния индивидуален случай.

Ето два примера от действителността за положителна промяна:

Сал

Сал е момче със Синдром на Даун с множество забавяния в развитието, чиято майка вярвала още от първите месеци след раждането, че ще може да открие начин да помогне на детето си да се развива. Тя проучвала научните открития свързани с подпомагане на детското развитие при деца със специални нужди и когато открила информация за програмата Fast ForWord, знаела, че иска да опита с нея да помогне на сина си да се научи да чете.

Майката на Сал решила да включи Fast ForWord като интервенция, когато Сал бил към края на трети клас, защото по това време той вече бил по-уверен в използването на компютър. Сал се чувствал развълнуван да прави упражненията на новия си компютър и бързо превърнал тези упражнения в ежедневна практика. Детето било много концентрирано върху тях и не се нуждаело от нейната помощ за изпълняването на упражненията, както очаквала тя. Един от основните положителни ефекти бил, че Сал станал много по-фокусиран и в училище и не се отказвал толкова лесно колкото преди, когато стигнел до задача, която изисквала повече усилия и търпение.

Майката на Сал никога не се била опитвала да го научи да произнася звуците правилно, защото й били казали, че няма смисъл. Но Сал я изненадал и с това. Той започнал да чете по-гладко и да произнася звуците правилно. Детето има напредък и в разбирането, но все още е на първото упражнение на Reading Series. Тя планира да продължат с програмата и да видят докъде ще ги заведе.

Както майката на Сал казва: „Чувствам, че синът ми може да постигне повече отколкото повечето хора мислят, че може. Той продължава да ме изненадва.“

Каролин

Каролин има Разстройство с дефицит на вниманието, дискалкулия и дислексия. Тя е постигнала някакъв напредък в училище, но все още има значителна трудност, особено по математика.

В края на 4-ти клас Каролин направила IQ тест за определяне на нивото на интелигентност. Майката на Каролин присъствала на родителска среща, след която била информирана, че дъщеря й не се е справила много добре с теста. После й казали, че дъщеря е достигнала максимума в академично отношение, който може да достигне и че не може да се очаква някакъв значителен напредък в бъдеще. Майката на Каролин си тръгнала от родителската среща с усещането, че училището се е отказало от опитите да помогне на дъщеря й.

Майката, обаче, била решена да продължи да търси начини да помогне на детето си. Те опитали онлайн програма, в която Каролин слушала истории и след това ги четяла на глас. След известно време, тя започнала да напредва, доказвайки, че майка й била права в това, че вярвала в потенциала на детето си.

В пети клас Каролин започнала да прави упражненията от програмата Fast ForWord. Майката избрала тази програма за дъщеря си, защото й харесал факта, че Fast ForWord работи върху стимулирането на невронните връзки, които са необходими за подобряване на когнитивните умения на дъщеря й. Другото предимство било, че програмата позволявала на детето да се развива с нейното индивидуално темпо.

Към края на лятната ваканция след 5-ти клас, Каролин значително подобрила гладкостта си на четене. Тя имала и напредък по математика. Когато детето започнало да работи с Fast ForWord, тя правела упражненията по математика за ниво 1-ви клас. Преди началото на 6-ти клас, тя вече постигнала напредък от две нива по математика, като показва и повече познания в областта на природните науки и по история.

Майката споделя: „Тя беше дете, което бяха отписали и не виждаха потенциал за развитие. А сега тя започна да получава петици и шестици. Каролин се чувства и много по-самоуверена сега в сравнение с преди.“

Факт е, че напредъкът при всяко дете е индивидуален и зависи от много фактори. Колкото по-сложни са диагнозите на разстройствата засягащи уменията за учене, толкова по-бавно и трудно се случват подобренията. В някои случаи трансформацията е голяма, както в описаните истории по-горе. В други случаи промяната е много по-малка и бавна. Това, което невробиолозите доказват с изследванията си, обаче, е, че потенциалът за развитие съществува и способността на мозъка да бъде пластичен и да създава нови невронни връзки дава възможност за напредък и постигане на неща, които може да са изглеждали невъзможни в началото.

Можете да видите първата част на статията тук.

Източник: Gemm Learning