Невронауката изследва начина, по който мозъкът работи и какви са мозъчните процеси, които стоят зад дадена дейност. Ново изследване на психолози от Университета в Йорк проучва какво се случва при процеса на забравяне.

Представете си следната ситуация: излизате от мола и сте на паркинга, носите тежки торби и установявате, че не си спомняте къде сте паркирали колата.

Учените търсят отговор на въпроса: Когато забравим подобен спомен, той напълно ли е изчезнал или е станал по-неясен с времето?

В изследването са участвали повече от 400 участници. Проучването се е отнасяло за спомена за конкретното местоположение на определен брой думи върху табло. Било установено, че участниците или забравяли напълно местоположението на дадена дума върху таблото или си спомняли с голяма прецизност къде точно е била думата.

Един от авторите на изследването, Д-р Ейдън Хорнър, пояснява:

„Нашето изследване имаше за цел да изследва каква част от информацията се губи при забравянето и това, което установихме беше, че забравянето е по-скоро загуба на достъпа до спомена без да има промяна в прецизността за спомена, т.е. ако участникът има достъп до спомена, много вероятно е да си спомни с голяма прецизност локацията.“

Изследователят обяснява и важната роля на забравянето за взимането на решения:

„Вместо да е нещо изцяло негативно, забравянето може да бъде полезно за процеса на взимане на решения. Нашият мозък има нужда да не бъде разсейван от ненужна информация, когато се концентрира върху взимане на решение, за да може да приоритизира ключовата информация.“

За да разберат дали прецизността на спомена за локацията избледнява с времето, те тествали групи от участници на различни времеви интервали вариращи от 10 минути след като са видели местоположението на думите на таблото до 4 дни след научаването на тази информация.

Изследователите открили, че докато местоположението на някои думи било забравено, то прецизността на спомена за местоположението на другите думи, които си спомнили, била изключително точна без значение дали били тествани след десет минути или след 4 дни.

Друг интересен факт бил, че когато участниците използвали метода за извличане на модел от думи с подобно значение, за да могат да си помогнат да запомнят тяхното местоположение, действително успявали да запомнят местоположението на повече на брой думи (процентът на достъпа до спомена се увеличил), но се оказало, че прецизността на спомена намаляла.

Д-р Хорнър добавя: „Открихме, че когато участниците бяха способни да научат местоположението на думите чрез създаване на някакъв модел, имаше увеличаване на броя на запомнените локации за сметка на прецизността на спомените. Ако това откритие се приложи към ситуацията с търсенето на паркираната кола в паркинга на мола, може да се каже, че ако паркирате колата си горе-долу на едно и също място всеки път, ще е по-вероятно да си спомните в коя зона сте я паркирали, но може би ще ви е по-трудно да си спомните с прецизност точното място, където сте я паркирали в конкретния ден.“

Резултатите от изследването за разликата в достъпността до спомена и неговата прецизност са публикувани в доклад за списание Nature Human Behavior.

Изследванията на учените в сферата на невронауката целят и откриване на начини за подобряване на когнитивните умения на деца и възрастни и преодоляване на затрудненията с ученето в случаите на дислексия, разстройство на слуховата обработка, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и аутизъм. В резултат на техните усилия съществуват софтуерни програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, които стимулират мозъка да създава невронни връзки и мрежи в зоните в мозъка свързани с уменията за четене, учене на език, слухова обработка, концентрация, запаметяване и др.

Източник: Neuroscience News