Нови открития за запаметяването – „режим на закодиране“ в хипокампуса!
Ново изследване фокусирано върху анализа на невронната активност преди, по време на и след упражнение със запомняне на нови думи, показва, че мозъкът има специален режим на „закодиране“, който определя доколко дадена информация ще бъде запаметена. Ако този „режим на закодиране“ се активира в хипокампуса точно преди да бъде видяна или чута нова информация, тогава информацията бива добре запаметена и след това при необходимост човек може лесно да я възстанови.
Изследването е публикувано в научния журнал Proceedings of the National Academy of Sciences от изследователите от Университета в Сан Диего, Калифорния. Те установили, че ако невроните в хипокампуса не са достатъчно активирани преди дадена учебна задача, то новата информация е по-вероятно да не бъде качествено запаметена и по-късно да бъде забравена.
Професорът по психология Джон Уикстед, който е един от изследователите, споделя:
„Един ключов въпрос, който предстои да бъде проучван в детайли е как да включим режим на закодиране в хипокампуса си, когато желаем да научим някаква нова информация. Режимът на закодиране включва фокусирането на вниманието върху настоящата учебна задача, но не само. Този режим означава обръщане на внимание на самото закодиране.
Знаем от предишни изследвания, че хората могат активно да потискат формирането на даден спомен. От последното изследване установихме, че е възможно също така хората да подготвят хипокампуса си за запаметяване на дадена информация. Все още проучваме как точно човек може да активира режима на закодиране, когато пожелае.“
Изследването е проучило и ролята на други зони в мозъка върху запаметяването, но било установено, че невронната активност измерена в амигдалата и префронталния кортекс на участниците не определя качеството на запаметяването на новите думи.
По време на експериментите, участниците са виждали или слушали поредица от думи и трябвало да посочват дали всяка една дума е нова или вече позната. Засилената невронна активност в хипокампуса секунда преди участниците да видят или чуят дадена дума била индикатор за това, че участниците ще запомнят добре конкретната дума. И когато по-късно тази дума им бъде дадена отново, те ще си спомнят нейното значение.
Голдингър, един от изследователите, пояснява:
„Ние смятаме, че новите спомени биват създадени от взаимодействието на разпръснати активни неврони в хипокампуса и тези неврони се свързват заедно при формирането на спомен. Оказва се, че когато много на брой неврони са активирани на високо ниво, процесът на невронна селекция по време на формирането на спомен работи доста по-добре.“
Учените в сферата на невронауката разработват иновативни начини за стимулиране на зоните в мозъка, които отговарят за когнитивните умения, каквито са четенето, концентрацията, ученето на нов език, запаметяването, слуховата обработка и т.н. Програми като Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory са резултат от усилията на невробиолозите да намерят начини да подпомогнат децата и възрастните, които имат нужда да развият когнитивните си умения и да преодолеят затруднения с ученето.
Източник: Neuroscience News