Терминът „наука за четенето“ се отнася за изследванията на експерти по четенето, особено учени в областта на когнитивната наука, които проучват как човешкият мозък усвоява четенето. През последните 20 години много проучвания промениха старата представата за методите за усвояване на това умение, която се базираше на традиции, но не и на научни доказателства.

Фоническият (звуков) подход

Базирайки се на науката за четенето, доклад на Националния Панел за Четенето в САЩ изтъква, че учениците имат нужда от детайлни инструкции и напътствия по отношение на всички компоненти на четенето – фонологична осъзнатост, звуци, гладкост на четене, нови думи и умение за четене с разбиране. Основната разлика между подхода базиран на научните изследвания и алтернативните подходи е наблягането върху звуците при обучението. Фоническият подход обучава децата да започнат да четат като първо тренират изговарянето на звуците в думите.

Отвъд звуците

Науката за четене изследва и останалите компоненти освен изучаването на начина на изговаряне на звуците. Четенето с разбиране е комплексна задача, която зависи от голям обхват от когнитивни и лингвистични процеси. Два критични компонента са работната памет и слуховата обработка. На тях не се обръщаше достатъчно внимание досега в процеса на обучение.

Работната памет

Учените наскоро включиха този компонент като съществена част от усвояването на четенето. Работната памет е нещо различно от простото запаметяване. Когато децата запаметяват думите, които виждат, както и буквите, които съответстват на отделните звуци, те използват най-примитивната и от еволюционна гледна точка една от най-старите части на мозъка – хипокампусът. Той складира нови спомени и действа като чиновник, който се рови в архива (различни региони на мозъка), за да възстановява стари спомени.

От друга страна, работната памет е свързана с предфронталния кортекс, който се е развил по-късно от еволюционна гледна точка и е отговорен за изключително сложни когнитивни процеси. Фонологичната работна памет се използва, когато децата декодират буквите в процеса на четене. Недостатъчно развитата фонологична работна памет е фактор за езикови проблеми при децата. Добрата новина е, че работната памет може да бъде развивана с определени упражнения и научнобазирани програми.

Слухова обработка

Фоническият подход се базира на способността да се различават отделните звуци и да може да се разбира кои букви вървят с кои звуци. За някои деца тази задача е много трудна, защото имат дефицити в слуховата обработка. Учениците, които не могат да разшифроват малките промени в различните, но близки по изговаряне звуци, неизбежно имат проблем с четенето или изучаването на чужд език.

Изследванията показват, че обработката на звуци идващи от речта е най-бързата дейност, която мозъкът прави. Тези хора, при които има забавяне в слуховата обработка, имат нужда от специални технологични средства като програмите SoundSory, ForBrain, Fast ForWord и Reading Assistant, с помощта на които да тренират мозъка да подобри това когнитивно умение. Тази интервенция може да стане при децата още преди да са започнали изучаването на звуците и буквите, както и при по-големите деца, които се затрудняват с четенето в по-горни класове.

Можете да прочетете повече по темата във втората част на статията.

Източник: SciLearn