Децата обикновено искат да бъдат харесвани и одобрявани от родители и учители и те разбират, че „изключването“ ще направи възрастните недоволни от тях. И все пак, това се среща сравнително често. Каква е причината?

Обикновено става въпрос за затруднения с ученето, при изправянето пред които, детето се чувства недостатъчно силно да се справи и се отказва изцяло от каквито и да било усилия.

В някои случаи детето усеща, че не може да обработи информацията, която учителят дава, защото темпото на говорене надвишава способността му за слухова обработка и то изпуска информация. В други случаи, детето не се справя добре с четенето на глас пред класа или с решаването на задачи по математика и се чувства унизено или засрамено, затова предпочита да не опитва въобще. Изключването е вид самозащита.

Как изглежда една ситуация, в която детето решава да „се изключи“?

Не винаги има наличие на дислексия или разстройство на слуховата обработка. Възможно е детето просто да не е усвоило дадени умения и да се страхува от „излагане“, което го кара да избере стратегията да се изключи вместо да преживее фрустрацията или срама от опитването и несправянето с дадена задача.

В случая с ученичката Катрина, която се затруднява с математиката, това изключване се случва само в часовете по математика, но и не и по другите предмети. В часовете по математика тя единствено се взира в учебника, без да възприема написаното.

Забелязвайки напрежението й, учителят се приближава и я пита дали има нужда от помощ. Катрина прошепва: „Не знам.“

Учителят мислено преценява стъпките, по които да раздроби теорията и да обясни задачата по възможно най-ясен начин. Съвсем малки стъпчици. Пита я: „Какво означава x плюс x?“.

Катрина повдига рамене, за да покаже, че не знае.

Учителят казва с мек тон:“Добре, тогава. Колко е 1 плюс 1?“ Катрина поглежда надолу и мълчи. Не дава отговор на въпроса и остава изключена по този начин до края на урока.

На следващия ден тя влиза в часа по математика с предварителната негативна нагласа от миналия ден, защото се чувства все още разстроена, но външно не се вижда никаква емоция освен мълчанието и пасивното поведение. Тя просто сяда на чина си, този път без дори да извади учебника от раницата си.

Специалист по въпроса с поведението на изключване е психологът и доцент по Педиатрия, д-р Ричард Селзник. Той е написал и книга по темата. Изключването се оказва нещо много често срещано в днешно време най-вече сред деца с някакъв вид разстройство засягащо уменията за учене (дислексия, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка) , но и сред деца, които нямат тези разстройства и изключването при тях е вид бунт срещу нещо, което не харесват или като реакция на много ниска самооценка.

Разпознаване на сигналите на дете, което се изключва от учебния процес

Селзник описва тези сигнали по този начин:

• Детето няма мотивация за учене, изглежда обезкуражено и някак откъснато от случващото се в час
• Има нужда от помощ, за да навакса изоставянето в умението за четене, писане и смятане и се чувства с много ниско самочувствие от този факт
• Не обича да чете
• Мрази да пише
• Избягва да се занимава със задачите в училище и с домашните въпреки настояването на родителите
• Постепенно натрупва фрустрация и гняв към самото училище

Изключването при аутизма е … малко по-различно

Разликата е в това, че детето с аутизъм се изключва във всякакъв контекст – без значение дали е свързан с учене или не. Гореописаният случай на изключване се отнася единствено до контекста свързан с ученето, училището или дори само един учебен предмет.

При децата с аутизъм обикновено се наблюдава първо фрустрация, много силна реакция на стресираща ги ситуация и след това изключване. Докато при децата без аутизъм, които се изключват, това изключване обикновено е интернализирано, те изживяват емоциите вътрешно, а външно изглеждат пасивни и откъснати.

Причината за изключването при децата с аутизъм е физиологична. Тези деца често заспиват по време на някаква учебна задача като физиологична реакция. От друга страна, децата без аутизъм, които изключват по време на час, правят това като избор, за да избегнат да се изправят пред предизвикателствата на затрудненията, които изпитват с ученето.

Невробиолози, които изследват начини за стимулиране на създаването на невронни връзки в областите на мозъка свързани с учене, са разработили програмите Fast ForWord, Reading Assistant, ForBrain и SoundSory, за да подпомогнат развитието на когнитивните умения за четене, слухова обработка, писане, смятане и т.н. Те се използват като успешна интервенция при разстройства като дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието, както и при деца, които нямат такива разстройства, но не са усвоили добре когнитивните си умения.

Можете да прочетете повече по темата за изключването при децата във втората част на статията.

Източник: Gemm Learning