„Скъпа Дислексия,

Познаваме се цял живот, но никой не знаеше, че ти си ми като сянка, докато не влязох в началното училище.

В трети клас, моите татко и мама разбраха, че ме дърпаш назад в часовете и започнаха да се опитват да оправят проблемите, които ти ми причиняваше. По време на учебните дни, г-жа Лето ме взимаше от час, за да ме обучава индивидуално. И ние работехме, и работехме, и работехме безкрайно много, опитвайки се да подобрим уменията ми да чета и пиша. Използвахме флаш-карти, плочки с букви в различни цветове, бели дъски и други неща. Понякога това ми помагаше. Моето писане и четене се подобряваха, но грешките продължаваха да са толкова много.

Заради теб, и английският език, и математиката се превърнаха в мои врагове, които с времето ставаха все по-страшни. Ти ми разбъркваше буквите и аз не ги разпознавах добре. По математика знаците „плюс“ и „минус“ ми изглеждаха практически по един и същи начин. „Ляво“ и „дясно“ не означаваха нищо за мен. Звуците на думите и буквите, които им отговарят бяха толкова объркващи за мен заради теб. За Деня на майката в четвърти клас имахме да напишем съчинение и аз исках да напиша думата „специфичен“ („specific“ на англ.), а аз я написах като „пасифик“ (“pacific”), защото за мен тези думи изглеждат еднакво. Аз водех борба с теб, но моето училище в крайна сметка реши, че съм те преборила.

В пети клас работих за последно с г-жа Лето в индивидуални часове. Шести клас тя вече не беше до мен. И някакси се справях добре. Пак си имах проблеми, но като чели не бяха толкова големи. Но когато започнах седми клас, ти отново ме дръпна назад. Исках да вляза след това в училище, което харесвах, което беше на по-високо ниво, но резултатите ми от изпитите ми по английски език и математика ме класираха за друго училище, което не харесвах. Бях толкова разочарована …

През годините аз продължавах да се опитвам да те надбягам и да те надвия. Много често опитите ми бяха неуспешни. В средното училище съм и имам голямо желание да науча няколко езика, но твоето влияние е толкова силно. Опитите да произнасям думите правилно, да разбирам писмен текст на чужд език и да прилагам граматически правила станаха източник на фрустрация и раздразнение за мен. Ти си направила такава преграда пред осъществяването на моите мечти. Но аз съм решена да продължа да се боря.

Въпреки опитите ми да те победя, аз все още усещам твоето влияние, когато се колебая как да изпиша някоя дума или къде да слагам запетаи. Без програмата за проверка на правописа, моите писмени работи ще са неразбираеми. Все още не различавам ляво от дясно. Но аз не съм се отказала от пътя си, Дислексия. Ще преодолея твоето влияние и ще осъществя мечтите си.“

Есето е написано от Сара К. за конкурса за стипендията, която се осигурява от организацията Gemm Learning на деца с дислексия и разстройство на слуховата обработка. Есето е оценено високо заради креативността и искреното, докосващо сърцето описание на трудностите по пътя на преодоляването на дислексия.

Като съществена част от интервенциите, които се използват успешно за преодоляване на затрудненията с когнитивните умения породени от дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието или разстройства от аутистичния спектър, Gemm Learning и други организации в тази сфера прилагат софтуерните програми Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Тези програми са разработени на базата на откритията на невронауката за невропластичността и могат да се използват както в училищата, така и у дома от деца и възрастни, които имат нужда да подобрят уменията си за четене, писане, изучаване на английски език, слухова обработка, концентрация и т.н.

Източник: Gemm Learning