Кога дефицитите в уменията за учене се крият зад нещо друго? За много деца учебният процес е по-труден от обичайното и въпреки повторенията, убеждаването и опитите за дисциплиниране от страна на учителите, те продължават да показват липса на социални умения и с поведението си пречат на другите и на себе си да възприемат знания по-качествено.

Например, ученик на име Димитри се отнасяше с учителите си по груб начин въпреки постоянните разговори на майка му относно това и опитите й да промени поведението му.

В нашия мозък дясната половина на префронталния кортекс ни позволява да навигираме социалния и емоционалния ни свят.

В тази област се обработва информацията от възприятията ни и интерпретациите на невербалния свят като четем лицата на хората, гласовете и езика на тялото. Тази мислеща, когнитивна зона в мозъка интерпретира невербалните сигнали и ги използва, за да определи какво поведение е подходящо в дадената ситуация. Позволява ни да предвиждаме последиците на действията и да изберем следващите си стъпки.

Тази област в префронталния кортекс определя и това кога дадена стъпка е била неуспешна, така че в бъдеще да измислим друг вариант на реакция и поведение. Да го кажем по-просто: тази зона в префронталния мозък е домът на здравият ни разум.

За съжаление, много деца, които имат затруднения в уменията за учене, скриват това зад думи и действия, които спадат към категорията „лошо поведение“. Те биват оценени като груби, тревожни, мързеливи или несъдействащи. За много деца тези обвинения се превръщат в твърдо установени представи за себе си, без да разбират какви са корените за това тяхно поведение и по тази причина не успяват да го променят дори и като възрастни.

Майката на Димитри се опитваше да избегне тази част с обвиненията и етикетирането на сина й, затова тя говореше с учителите в началото на учебната година, за да обясни, че детето й има нужда от допълнително внимание и инструкции, за да се промени неговото проблемно поведение. Тя казваше на учителите, че Димитри не прави връзката между неговите действия и последиците от тях и че ще има нужда от обяснение от страна на учителите, за да се научи да намира причинно-следствените връзки.

Майката на Димитри интуитивно беше стигнала до извода, че при него има някакъв когнитивен дефицит, който му пречеше да предвижда последиците от своите действия, а това беше причина за социално неприемливо поведение.

В един от часовете учителят на Димитри казал на класа, че ще заведе на пицария учениците, които са се държали най-добре през седмицата. Димитри се провикнал, че той така или иначе мрази това място. По-късно съжалил за това свое импулсивно емоционално изказване. Това беше обичайната верига: импулсивно поведение, съжаляване за действието, ново импулсивно поведение, пак съжаляване. Димитри беше като кола без спирачки.

В търсене на решение, майката на Димитри открива информация за най-новите открития за невропластичността и програмите, създадени с цел развитие на когнитивните умения на деца и възрастни. Сред тези програми са Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory, ForBrain и програмите на училища Arrowsmith. Те помагат на децата да подобрят аналитичното си мислене, концентрацията, запаметяването, слуховата обработка, четенето и т.н. Всички тези когнитивни умения са ключови за ефективно учене и справяне във всяка област на живота в бъдеще.

Благодарение на такива програми, деца като Димитри работят върху корена на проблема и постепенно придобиват самоувереност, което се отразява положително на тяхното поведение и академичното им представяне.

Източник: Huffington Post