В началното училище Луиз беше описвана като пасивно дете, което не създава проблеми в час, но има посредствени резултати на тестовете. Родителите й си задавали въпроса защо за разлика от своите брат и сестра, тя не постига високи резултати.

Но всичко се променило, когато в трети клас се появил г-н Стивънс – новият учител на класа на Луиз. Той имал по-нестандартни методи за обучение като за него било еднакво важно децата да научат съдържанието на материала, но и да научат как да учат и да са активни учащи в клас.

Г-н Стивънс използвал една игра за подобряване на фокуса и запаметяването при децата. В началото на деня той започвал със списък с нови научни факти и дефиниции на нови думи за обогатяване на речниковия запас на децата. Учениците нямали право да си водят записки. Те можели само да слушат внимателно.

Някъде по средата на деня г-н Стивънс започвал без предупреждение да задава въпроси свързани с казаните от него факти и думи в началото на деня. Той задавал въпросите в разбъркан ред и някои от тях изисквали от децата не само да си припомнят информацията, но и да помислят логически за това как чутата сутринта информация ще им помогне да открият отговора на въпрос, който е част от следобедния им урок по Човек и природа, например.

Тези ученици, които давали най-много верни отговори, получавали значка със звезда, която можели да носят през целия ден. Децата ставали все по-активни в час и научавали много повече информация, като същевременно развивали и логическото и аналитично си мислене.

Г-н Стивънс се интересувал и от начините, по които децата запомняли информацията от сутринта. За него било важно децата да си изградят стратегии за по-добро запаметяване на фактите. Едно от децата споделило, че си представяло картина в ума как би изглеждал записаният факт и по-късно през деня, когато учителят започвал да задава въпроси, то си възстановявало картината на „менталните записки“. Друго дете казало, че си представяло с образи това, което г-н Стивънс им описва, все едно че гледа научнопопулярен филм.

Много от децата споделяли, че освен да запаметят фактите, те се стремели и да предвидят как могат да използват тази информация по-късно през деня, когато учителят започне да им задава въпроси свързани с дадената от него информация.

Г-н Стивънс осъзнавал, че за някои ученици е много по-лесно да учат и имат по-високо ниво на естествено любопитство и любознателност. За други ученици учебният процес е по-скучен и те се разсейват лесно. За да стимулира интереса на всички ученици, г-н Стивънс създава начин да превърне децата в активни участници в учебния процес. По този начин той помагал на учениците да изградят и когнитивните умения за анализ, логическо мислене, планиране, предвиждане и концентрация.

Подготовката на такива игри, каквито г-н Стивънс използвал, изисква много повече време за работа преди самите уроци и не всеки учител би имал възможността да се концентрира не само върху съдържанието на уроците, но и върху всекидневно намиране на интересни факти свързани с уроците и техните приложения.

За щастие, невронауката вече е разработила програми, които имат същите цели като игрите на г-н Стивънс – те подпомагат развитието на когнитивните умения за концентрация, запаметяване, логическо мислене и анализ, четене, слухова обработка и т.н. Такива технологични програми са Fast ForWord и Reading Assistant и те вече се използват в различни училища по света като допълнително средство в учебния процес, както и в домовете на деца, които се затрудняват с развитието на някое от изброените когнитивни умения, имат дислексия, разстройство на слуховата обработка или не изпитват затруднения, но искат да подобрят постиженията си в училище по забавен, игрови метод.

Източник: Scientific Learning