През годините съм преподавала на прекрасни класове, в които децата са били изключително старателни и интелигентни. Но забелязвах нещо, което в началото не разбирах. Имахме часове, в които дискутирахме различни въпроси и някои от децата изказваха много добре обмислени позиции с логически свързани аргументи. Когато, обаче, им давах задание да напишат есе по същата тема или да прочетат текст и да напишат преразказ с елементи на разсъждение, тези деца се затрудняваха със задачата и есетата им бяха пълни с грешки или бяха наистина трудни за разчитане.

Чудех се:“Какъв е проблемът? Защо има толкова голяма пропаст между това, което показват в устната си реч и това, което показват при задачи за четене с разбиране и писане?“

Това, което ми се иска да знаех тогава е, че тези деца може да имат дислексия и това да пречи да се справят добре с четенето и писането. Ако сте учител, имайте предвид, че може някои от учениците ви да са с дислексия, но дори да не знаете, че това е коренът на техния проблем с ученето.

Едно от всеки пет деца, които имат дислексия, остава недиагностицирано до завършване на училище. Около 80-90% от учениците, които имат някакъв вид затруднения с ученето, имат дислексия, а често това е комбинирано и с хиперактивност и дефицит на вниманието и апраксия.

В един момент на своя професионален път като учител, реших да се допитам до специалист за причината за тази значителна разлика между интелигентността и логическата мисъл, който децата показват при устно обсъждане на различни въпроси и това, което показват като умения за четене и писане. Разговарях с Марлен Люис, която е езиков и речеви патолог и работи с деца с дислексия и други разстройства влияещи на учебния процес. Тя сподели с мен това, което бих искала всички учители да знаят за дислексията. Ето четирите неща, които тя каза:

• Не чакайте, докато децата станат 2-3 клас, за да предприемете мерки. Децата би трябвало да получат специализирана помощ, веднага щом учителят или родителят забележат, че детето има проблем с фонологичните умения и се затруднява с разпознаването на определени звуци и букви.

• Не чакайте да има официална диагноза „дислексия“, за да обърнете необходимото внимание на детето и да потърсите начин да му помогнете, вместо да изпитвате фрустрация, че не се справя добре и да го обвинявате директно или индиректно в липса на мотивация или усилия.

• Дислексията не произлиза от проблем с обръщането на букви и цифри. Тя не е свързана с проблем със зрението. Това, което последните научни изследвания показаха е, че в основата на дислексията има разстройство на слуховата обработка. Децата с дислексия се затрудняват с обработката на бързосменящи се звуци.

• Не е нужно затрудненията с четенето и писането произлизащи от дислексията да продължават цял живот. Създадени са методи за интервенция на базата на научните изследвания свързани с невропластичността и те могат значително да подобрят уменията за четене и писане на децата с дислексия. Такива интервенции са програмите FastForWord и Reading Assistant, които са доказали ефективността си в подобряване на тези умения, както и други когнитивни умения като концентрация, запаметяване, усвояване на чужд език и т.н.

Автор: Ейми Такабори

Източник: Scientific Learning