Какво прави един човек по-устойчив на стрес от друг? Това вродена характеристика ли е или умение, което може да се развива? Оказва се, че устойчивостта на стрес спада към уменията, които можем да подобряваме благодарение на невропластичността на мозъка.

Важно е тази информация да бъде поднесена и на децата в училище и у дома, за да не изграждат грешната представа, че „са си такива по природа“, а да знаят за възможността да стават все по-добри в справянето с трудни ситуации.

Какво е устойчивостта?

Това е процес на адаптация, когато човек е изправен пред житейско предизвикателство, някаква травмираща ситуация, семейни, професионални и училищни проблеми и т.н. Това умение е свързано с възстановяването на баланса и равновесието, когато нещо ги е нарушило.

Да си устойчив не означава, че не преживяваш трудни моменти или периоди. Не означава и липсата на негативни емоции и емоционална болка. Устойчивостта представлява преживяването на тези емоции, научаване на ценни уроци от ситуацията и излизане от тях, без да се получава затъване или дълъг застой.

Развиването на устойчивост на стрес е свързано с развиване на емоционалната интелигентност на детето или възрастния, промяна в начина на мислене и поведение, а на чисто физическо ниво – това е невропластичен процес в мозъка.

Според Ричард Дейвидсън, автор на книгата „Емоционалният живот на вашия мозък“, устойчивостта е едно от шестте измерения, определящи емоционалния стил на даден човек. Устойчивостта се характеризира с по-голяма активност в левия префронтален кортекс на мозъка. Дейвидсън обяснява:

„Активността в левия префронтален кортекс на устойчив на стрес човек може да бъде 30 пъти по-голяма в сравнение с активността в този регион на мозъка на човек, който не е развил умението за устойчивост.“

Проучванията на Дейвидсън показват, че сигналите от префронталния кортекс към амигдалата и от амигдалата към префронталния кортекс определят колко бързо мозъкът ще се възстанови от разстройващо преживяване.

По-голямата активност в левия префронтален кортекс скъсява периода на активация на амигдалата (емоционалния център в мозъка, в който се задейства и стресовата реакцията „бий се или бягай“). Колкото по-бързо успее мозъка да „успокои“ амигдалата, толкова по-добре биват регулирани негативните емоции по време на стресова ситуация.

Интересен факт е, че мозъкът на развилите устойчивост показва засилване на сигналите за стрес в стресова ситуация до определен повратен момент, когато в мозъка се задействат процеси, които противодействат на стресовата реакция и намаляват активността в амигдалата. След като активността в амигдалата намалее достатъчно, човек е способен да планира и да избира по-прецизно своите реакции на стрес.

В по-късно проучване Дейвидсън потвърждава, че колкото повече бяло вещество (аксони свързващи невроните) има между префронталния кортекс и амигдалата, толкова по-устойчив на стрес е човек. Обратното също е вярно – по-малко бяло вещество=по-малко устойчивост.

Хубавата новина е, че всеки един мозък е способен да увеличава връзките между различните региони в мозъка.

Как да увеличите устойчивостта си на стрес и да помогнете на децата да подобрят това свое умение?

Това се случва чрез осъзната промяна на мисленето и поведението, което при многократно повторение, осъществява промяна в мозъка благодарение на невропластичността. Създават се нови и нови връзки между префронталния кортекс и амигдалата, а това увеличава устойчивостта на човека.

Ето някои доказани начини за повлияване на този процес в положителна посока:

Създавайте близки връзки с хора, с които ви е приятно да общувате. Близките отношения, в които има топла взаимна подкрепа и усещане за принадлежност към групата спомагат за изграждане на устойчивост.

Променете гледната си точка към кризите и ги вижте като възможности за растеж

Приемете, че промяната е част от живота. Концентрирайте се върху нещата, които зависят от вас.

Поставяйте си цели и правете редовно неща, които ви доближават до тях. Запитайте се „Кое едно нещо мога да направя днес, което ще ме придвижи дори и с една крачка в посоката, в която искам да се движа?“

Предприемайте решителни действия за разрешаване на възникналите въпроси. Не оставайте прекалено дълго в премислянето.

Търсете възможности за себепознание. Всяка една ситуация е такава възможност.

Подхранвайте положителна нагласа към себе си. Развивайте увереност в способността си да намирате добри решения.

Гледайте на нещата в перспектива. Това, което изглежда трудна ситуация в момента, след година, ще сте я разрешили изцяло или в голяма степен и ще се чувствате по съвсем различен начин.

Изграждайте умение за оптимизъм. Визуализирайте нещата такива, каквито са след като вече са разрешени и не позволявайте на ума си да се поддава на страх.

Грижете се за себе си. Обръщайте внимание на своите нужди и чувства. Ангажирайте се с дейности, които ви носят релаксация и приятно чувство. Движете се редовно и достатъчно. Когато се грижите за себе си добре, това помага на ума и тялото ви да изгражда устойчивост и да се справя със ситуациите по-добре.

Описвайте емоциите си и ситуациите, както и намерените решения в дневник. Това помага за регулиране на емоциите и постигане на по-голяма яснота.

Медитацията, когнитивно-поведенческата терапия и обучения по емоционална интелигентност също са доказани начини за постигане на по-добра устойчивост.

Развиването на когнитивни умения при деца и възрастни хора (умения за концентрация, логическо мислене, запаметяване и др.) също имат голямо значение за справяне с трудни ситуации в училище и във всяка една среда. Учените вече са разработили програми като Fast ForWord и ForBrain за развиване на тези умения базирайки се на откритията за невропластичността.

Източник: The Best Brain Possible