Когато става въпрос за динамична среда, класната стая е добър пример. Учителите преподават на 20-30 деца и се стремят да ги придвижат към постигането на образователните цели.

В такава среда академичните способности са само една част от уравнението определящо дали един ученик ще функционира добре и ще се справя. Останалото зависи до голяма степен от фактори като темперамента на детето и това дали то е интроверт или екстроверт.

Екстровертните деца

Екстровертите – просто защото те са социални, общителни и търсещи изява, биват забелязвани по-често от учителите и съучениците. Често те са естествени лидери и са първите, които вдигат ръка, за да участват в различни дейности и да дават бързи отговори. И докато такова силно желание за взаимодействие с останалите е отлична черта, то може да доведе и до прибързани, недобре обмислени отговори.

Интровертните деца

Интровертите са по-тихи и затворени и остават често незабелязани от учители и съученици. Обаче, те имат своите предимства. Техният принос може да се изразява в едно тихо лидерство и методичен начин на работа. Колкото по-добре учителите, родителите и околните разбират гледната точка и представа за света на едно интровертно дете, толкова по-ефективно ще могат възрастните да намерят точните подходи, за да подхранват силните страни на това дете.

Интровертите имат нужда да намерят начин да се чувстват по-комфортно в социални ситуации. Когато са в класната стая, на тези ученици им отнема повече време да се аклиматизират към нови правила и хора.

Те може да избягват да участват в големи дискусии, но работят добре самостоятелно и често се справят много добре, когато са част от малък екип. За разлика от екстровертите, интровертите се презареждат като остават някъде насаме, за да обмислят някакъв въпрос или преживяване. Тяхната способност за размишление върху различни теми е значителна сила, защото им осигурява задълбочена гледна точка.

Според изследователя в невронауката и психоаналитик д-р Марти Олсен Лани, има биологична основа за различията между интровертите и екстровертите. Тя обяснява, че допаминът, който се освобождава в мозъка ни по време на парти или някаква друга подобна ситуация, дава на екстровертите приятно усещане. При интровертните хора същата ситуация и повишаването на нивото на допамина може да създаде сензорно претоварване и да се усети като неприятно усещане.

Дали екстровертите или интровертите са повече като процент в света? Според някои проучвания, те са равно разпределени – 50/50. Следователно, един основен въпрос за учителите е как да стимулират силните страни и на двата типа ученици в една и съща учебна среда?

Как и двата типа деца да бъдат подкрепяни по най-добрия начин в класната стая?

• В началото на учебната година си поставете за цел да опознаете всеки един ученик индивидуално, за да придобиете представа къде се намира на скалата интроверсия – екстроверсия.

• Осигурявайте достатъчно пространство и време на интровертите да обмислят отговорите си и да се настроят за вземане на участие в някаква дейност или дискусия.

• Обяснете на учениците (като избягвате даването на пример с конкретни имена на деца от класа) разликата между интроверсия и екстроверсия, за да подпомогнете приемането на различията в класа.

• Създайте баланс при разпределянето на времето в клас между дейности за работа в големи групи, в малки групи и самостоятелно.

• Поставяйте еднаква значимост върху интерактивните дискусии и самостоятелната работа, която изисква задълбочени размишления.

Всички деца имат нужда да получат признание за своите силни страни, за приноса си и за положените усилия. Една от важните задачи на учителя е да открие кои са силните страни на всеки ученик, да подпомогне тяхното изявяване и да стимулира подобряването на недостатъчно развити умения в дадена област.

В някои случаи децата не искат да взимат участие в дискусии или да се изявяват, не защото са интроверти, а защото се чувстват несигурни заради дефицити в когнитивните си умения или проблеми в семейството. Учителят е важно да установи каква е причината, за да бъде открито решение.

Ако проблемът е в това, че детето не чете толкова добре, колкото съучениците му заради дислексия, или ако има затруднения със слуховата обработка, концентрацията или запаметяването и се притеснява от грешки, има различни начини за интервенция. Съвременните средства като програмите Reading Assistant, FastForWord, ForBrain и SoundSory са създадени от невроучени с цел да подпомогнат децата с дефицити в когнитивните умения да развият тези умения и да преодолеят затрудненията с четенето, писането, слуховата обработка, усвояването на език, вниманието и запаметяването.

Източник: Scientific Learning