Дели Марден е родена с разстройство на слуховата обработка и извървява дълъг път в опит да се справи със затрудненията произлизащи от нейното състояние. Вижте какво споделя тя за личния си опит с това:

„Чувам всичко както останалите хора, но рядко мога да разбера от коя посока идват звуците. Понякога, обаче, се случва и да не чувам нищо. Това е моята история на порастване с разстройство на слуховата обработка.

Когато бях на 8 години, бях диагностицирана от невролозите в Университета в Йейл с дислексия и разстройство на слуховата обработка. Въпреки че тези диагнози ясно обясняваха защо не можех да декодирам думите, хората изглежда нямаха никаква идея какво да правят с мен и как да ми помогнат.

Дадоха ми очила и лекарство за подобряване на концентрацията, но аз нямах проблем с фокусирането, а просто не можех да разбера за какво се говореше в момента толкова бързо колкото другите успяваха да разберат.

И ми се налагаше да преживявам мъката от седмични сесии с терапевт на говора, който постоянно ми крещеше за това, че не се старая достатъчно упорито и че не правя това, което ми казва.

В ежедневието затрудненията ми бяха много фрустриращи, защото не можех да направя дори една обикновена поръчка на сладолед. Някой трябваше да превежда това, което казвам, тъй като например произнасях думата „ванилов“ по съвсем различен от действителния начин, но просто аз чувах думата по изкривен начин и произнасях това, което чувах.

Проблемите в училище

В училище проблемите ми бяха още по-големи като дете с дислексия и разстройство на слуховата обработка. Декодирането на буквите в началото изглеждаше непосилно. Това, което ме нараняваше беше мнението на учителите, че аз „просто трябва да се старая повече“.

А истината е, че много от децата, които имат дислексия или разстройство на слуховата обработка влагат много повече усилия от другите деца. Усещаме се изтощени от усилията, но продължаваме да опитваме въпреки, че се чувстваме неразбрани от голяма част от възрастните.

Откриване на помощ за промяна на живота

Иска ми се програмата FastForWord да съществуваше по времето, когато бях дете, но за съжаление в онзи период от живота ми не виждах помощ от никъде.

Осъзнавам, че ако тази програма беше създадена, когато бях дете, може би щях да изпитвам някаква съпротива срещу използването й, както много деца първоначално реагират, ако им се налага да правят неща, които другите деца не правят: „Но другите не го правят, защо да го правя аз?“ Но също така знам, че майка ми щеше да успее да ме убеди да преодолея съпротивата и да видя ползите.

FastForWord се появи в живота ми, когато вече бях пораснала, но го промени изцяло. Вече мога да разчитам на способността си за слухова обработка за разлика от преди. Чувам всичко, всеки един звук – от лекото жужене на флуоресцентните лампи до специфичните пискащи звуци, които прилепите издават нощем докато ловуват в близост до дома ми.

Аз съм обикновено човекът у дома, който намалява звука на музиката и телевизора, защото чувам съвсем ясно. Понякога в края на деня ушите ми са уморени и не откликват толкова бързо на звуците колкото през останалото време, но това е ОК.

И вярвам, че с помощта на иновативните програми създадени от учените в областта на невронауката нещата ще бъдат ОК и за онези деца в днешно време, които имат дислексия или разстройство на слуховата обработка.„

Източник: Gemm Learning