Възможностите на технологиите да разрешават определени проблеми, които в миналото са били считани за неразрешими, стават все по-големи с всяка изминала година. В настоящето технологиите се използват и за впрягане на потенциала на мозъка да се преструктурира (невропластичността) и се постига преодоляване на затруднения с когнитивните умения каквото е четенето. Хората с дислексия вече могат да разчитат на софтуерни програми като FastForWord и Reading Assistant, за да активират зоните в мозъка свързани с обработката на езика и да подобрят умението си за четене.

Преди години образователният софтуер имаше функцията да автоматизира съществуващите учителски инструкции по отношение на усвояването на дадено умение. Новите технологии използват алгоритми, които един учител не би могъл да изчисли сам, за да избере с максимална точност нивото на трудност на задачата, която едно дете трябва да изпълни, за да се постигне активиране на конкретните зони в мозъка.

Какво се промени в разбирането за мозъчните функции след изобретяването на функционалния ЯМР?

Създаването на функционалния ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) през 1991г. имаше огромен ефект върху напредъка в разбирането на структурата и функциите на мозъка. С помощта на функционалния ЯМР се измерва активността на мозъчните зони според промяната на кръвния поток в тях. По този начин учените успяват да направят много нови открития относно как мозъкът учи, да сравняват мозъка у различните хора и да проследяват директния ефект на определена интервенция в ученето върху активността на конкретни зони в мозъка.

Влиянието на функционалния ЯМР върху интервенциите третиращи дислексия

Преди изобретяването на функционалния ЯМР учените не бяха сигурни дори за това дали е възможно когнитивните умения да бъдат променени и дали способността за учене е фиксирана или гъвкава. В миналото се смяташе, че проблемите с четенето се дължат на проблеми със зрението, но именно изследванията с помощта на функционалния ЯМР позволиха на изследователите да установят, че четенето спада основно към езиковите умения.

Благодарение на тези изследвания и образите от ЯМР преди и след конкретни методи за третиране на дислексия, се потвърди това, че мозъкът на децата и възрастните с дислексия имат нужда от активиране на зоните в мозъка свързани с езиковата обработка.

Принципите, които се спазват за впрягане на пластичността на мозъка

Новите технологии позволяват да се оптимизира способността на мозъка да се преструктурира (невропластичността), но е необходимо да се спазват определени принципи, които са подобни на принципите за изграждане на мускули:

• Честота и интензивност – редовни сесии с високо ниво на повторяемост във всяка една сесия, за да се създадат новите невронни пътеки.

• Оформяне – изграждане на способности с мънички последователни стъпки, за да се повишава трудността постепенно и според индивидуалното темпо на развитие на конкретното дете или възрастен.

• Фокус – работа по конкретни зони от мозъка, точно тези които са предизвикателство за конкретното дете. Примерна такава зона е горната/главната слепоочна гънка, която е част от слепоочния дял на мозъка, който е отговорен за слуха, езиковите умения, очите и паметта. Това са умения, които са критични за ученето и изучаването на език.

• Награди – както се радваме на тялото си след като сме посетили фитнес залата, така мозъка има нужда от награди за да затвърди постигнатото. Наградата за усвояването на нова информация зависи от вида на наученото. Има невромодулатори, които подобряват вниманието и паметта. В зависимост от поведението и контекста са необходими различни невротрансмитери като ацетилхолин, допамин, норепинефрин, серотонин и други.

Целта на учител работещ индивидуално с детето за преодоляване на дислексията е именно да се спазват тези принципи, но е напълно естествено, че човек не прави толкова прецизни изчисления като компютърните програми и затова учителят може да постави задачи на детето , които са или прекалено трудни или прекалено лесни за темпото му на развитие.

Софтуерните програми като FastForWord и Reading Assistant използват адаптивни алгоритми, които изчисляват с максимална точност каква да бъде следващата задача за детето базирайки се на правилните и грешните отговори, които е дало в предишната задача. Това води до по-добро представяне след всяка една сесия.

Развитието в технологиите доведе и до подобряване на компютърната графика и интегриране на характеристики на компютърните игри в обучителните програми, което прави тези програми по-интересни и забавни за децата. Това има положителен ефект върху системната работа на децата с програмите, което е изключително важно, тъй като изследванията са показали, че необходимото време за постигане на значителен напредък в четенето е минимум 20 часа, което в повечето програми е заложено като 40 сесии в рамките на поне два месеца.

Източник: Gemm Learning