Диагноза свързана със способностите на детето за учене – какво означава тя и как да подходят родителите?
Когато детето ви бъде диагностицирано със състояние, което възпрепятства ученето, това е доста травмиращо. Термините звучат стряскащо и положението изглежда изключително сложно. И разбира се, това оказва ефект и върху детето ви – то получава „етикет“ и знае, че „нещо не е наред“ с него. Ако не се работи с детето, така че да се намали стреса от поставената диагноза, то може да се почувства напълно блокирано и демотивирано да работи и да се подобрява.
Започвате да търсите информация за други семейства, които са се изправяли пред този проблем. При някои е имало бавен, но сигурен напредък, а при други – родителите са съжалявали, че не са взели по-рано мерки, за да увеличат шанса на детето да развие пълния си потенциал.
Как ще се развие историята при вас? Има ли начин да разберете?
Има определени неправилни представи за това какво означава такава диагноза. Преди да решите каква да бъде следващата ви стъпка – наемане на частен учител, някаква интервенция или да не предприемате нищо на този етап – вижте някои неща, които могат да ви помогнат да вземете решение:
- Има много малко същински заболявания свързани със способностите за учене. Съществуват главно описания на симптоми.
- Повечето диагнози стигат до един основен източник на проблема.
- Има само два основни източника на забавяне на развитието на уменията за учене – езика и сензорната обработка.
- Родителите е важно да се доверяват на инстинктите си.
- Приспособяване към проблема и интервенция за промяна – два много различни пътя
1. Тези диагнози са описания на симптоми, а не болест
Почти всички диагнози свързани с развитието на способностите за учене (дислексия, диспраксия, Синдром на Аспергер и т.н.) са описания на поведението на децата. За разлика от медицинските диагнози, където симптомите се използват за откриване на проблема и неговото третиране, тук симптомите са всъщност диагнозата.
И още повече, че същият тип поведение може да бъде етикетиран различно в зависимост от усложненията на симптомите и честотата им. Например едно дете може да бъде със „затруднения с четенето“, а друго с „дислексия“. Дислексията не е заболяване, а по-сериозна степен на забавяне на развитието на уменията за четене.
Да, дислексията може да бъде установена и с ядрено-магнитен резонанс, при който се вижда липса на активност по време на четене в онази зона в мозъка, която отговаря за езика.
В повечето случаи такава диагноза като дислексията само потвърждава това, което родителите вече са забелязали. И да могат да назоват проблема, от една страна е добре, но от друга – това не е достатъчно, защото липсва план за третиране на проблема.
Независимо от различните симптоми и поведенчески прояви (специални образователни потребности), повечето проблеми са свързани с развитието и работата на мозъка, като съществена част играе главната/горната слепоочна гънка (superior temporal gyrus), която обхваща слуховата кора, отговорна за процесирането на звуците, езиковите и част от социалните умения (critical structure in social cognition):
- 41 и 42 Бродманово поле – първична слухова кора – първата проекционна зона за звуковите сигнали, постъпващи от таламуса – възприемането на обективните физични характеристики на звука;
- 22 Бродманово поле – област на Вернике – възприемане на като език – свързана с разбирането на вербална информация.
При децата със специални образователни потребности (СОП), тази гънка е по-тънка и/или неравномерно развита. Доказано е чрез независимо научно изследване, че 8 седмици работа с Fast ForWord води до увеличаване на дебелината на тази зона в мозъка (Dronkers, Husted, Deutsch, G., Taylor, Saunders, & Merzenich, 1999). Виж видеото: Ролята на Горната слепоочна гънка и въздействието на Fast ForWord – част от Лекцията на Д-р Марта Бърнс.
2. Многото диагнози често не означават наличие на различни проблеми.
Имайте предвид, че различните симптоми на един и същ проблем могат да бъдат назовани с различни диагнози, но това не означава, че детето има няколко различни източника на проблеми. Различните термини обозначават различни поведенчески прояви на затруднения, но проблемът, който стои зад тях често е един и същ.
Може би сте чували, че около 50-60% от децата с дефицит на вниманието и хиперактивност имат и някакво забавяне в развитието на способностите за учене. Но това не са два отделни проблема, а две различни проявления на един и същ проблем.
Възможно е детето, което има дефицит на вниманието да не успее да усвои уменията, които другите деца усвояват на тази възраст.Но е възможно и детето да има дислексия или някакво друго неразвито умение (например неразвито умение за слухова обработка на информацията) и скуката или фрустрацията, която изпитва в резултат на това да го кара да стане от чина, да иска да се движи или да прави други неща в часа, но не и тези, които го затрудняват, а това от своя страна да води до дефицит на внимание и хиперактивност.
Важно е да се установи кое е
причината и кое е следствието.
Имайте предвид, че една от тенденциите в днешно време е да се прекалява с поставянето на диагнози и поставянето на етикети. Около 11% от децата на възраст 4-11 години са диагностицирани със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
В крайна сметка, ако откриете кой е проблемът-източник на останалите проблеми, ще успеете да го третирате успешно и да разрешите всички проблеми наведнъж. Често в случаите, в които детето има дислексия, Синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност и проблем с езиковата обработка, се оказва, че в основата на всички тези проблеми стои проблемът с езиковата обработка. Когато родителите се фокусират върху разрешаването на основния проблем, останалите неща се разрешават като следствие от това.
Един от иновативните начини за третиране на изброените проблеми и забавянето в развитието на уменията за учене е използването на софтуерни програми като Reading Assistant и FastForWord, които са разработени от невробиолози на базата на откритията за мозъчната пластичност. Целта е да се стимулира създаването на нови невронни връзки в онези области на мозъка, които отговарят за когнитивните умения – четене, слушане, запаметяване, езикова обработка и т.н.
Можете да прочетете още по темата във втората част на статията.
Източник: Gemm Learning