„Мързеливи“ или „изоставащи“ деца? Не поставяйте етикети! Помогнете им да развият изпълнителните функции на мозъка!
Когато едно дете има недостатъчно развити изпълнителни функции на мозъка (способност за приоритизиране на вниманието, за управление на информацията, за запаметяване и взимане на решения), често бива смятано за „мързеливо“ или недостатъчно умно. Но всъщност детето има нужда от помощ и подкрепа за да подобри работната си памет и да развие когнитивните си умения.
Пристрастяването към компютърни игри и социални мрежи като компенсация
Често се случва децата, които не са усвоили тези умения, да се опитват да компенсират чувството си за малоценност и вътрешна несигурност с пристрастяване към компютърни игри и социални мрежи, за да избягват мисли свързани с нещата, с които не се справят.
Печеленето на точки в компютърните игри им дава усещане за контрол и за майсторство, които им липсват в останалите области на живота. Социалните мрежи осигуряват илюзорно пространство на свързаност и възможност за лесно и бързо забавление, което е елементът водещ до пристрастяване.
Умението и желанието за четене са засегнати от дефицита в изпълнителните функции на мозъка
Изследванията потвърждават влиянието на нивото на развитие на изпълнителните функции на мозъка върху мотивацията за четене, способността за концентрация върху съдържанието и разбирането на текста.
Съвсем логична последица от проблемите с работната памет, концентрацията и умението за четене с разбиране е затруднението на учениците с останалите предмети в училище – математика и естествените науки.
Проблемът с концентрацията
Да кажеш на едно дете да се концентрира, когато то има недостатъчно развити изпълнителни функции на мозъка, е също толкова неефективно и безсмислено като да кажеш на един стресиран човек „просто да се отпусне“ или още по-лошо – „да се стегне“. Тези неща не помагат, защото причината за проблема е по-дълбока и решението не е в използването на клиширани фрази, а в системното подпомагане на децата да изградят по-добри умения за приоритизиране, за контрол на импулса, за регулация на емоциите и т.н.
Недовършване на започнатото
Друг често срещан сигнал за недостатъчно развити изпълнителни функции на мозъка е склонността на децата да оставят започнатите проекти недовършени. На тези ученици им е трудно да преценяват колко време им е необходимо да се справят с различните задачи. Може да се затрудняват и с това да потърсят допълнителна информация и да помолят за помощ, когато се нуждаят от нея.
Тези неща се отнасят и за възрастни, които не са развили достатъчно изпълнителните функции на мозъка и на работното си място те не успяват да бъдат продуктивни и да спазват срокове. Трудно се справят и с фрустрацията си, не могат да се самонаблюдават и да балансират приоритетите си.
Поведенчески проблеми
Децата, които изпитват изброените по-горе затруднения в клас, често дават израз на фрустрацията и чрез агресивни или социално неприемливи поведенчески прояви.
Изследвания са показали, че израз на дефицити в изпълнителните функции на мозъка е и преяждането, тъй като липсата на достатъчно развито ниво на контрол на импулса води до прекаляване с храната и като резултат от това – наднормено тегло.
Неразбирането на същината на проблема го влошава, защото децата придобиват представа за себе си, която не им помага да излязат от негативната спирала, а поддържа самооценката им ниска и те се чувстват „мързеливи“, „глупави“, „дефектни“, „недостойни за обич и уважение“.
Всъщност те имат нужда от малко съдействие да се научат да регулират и управляват вниманието, импулсите и емоциите си и това ще доведе до подобрения в работната им памет и способността им за поставяне и следване на цели и ще промени цялостно възприятието им за себе си и за света.
Ефективен начин за усвояване на умението за регулация на емоциите е участието на детето в курс по Емоционална интелигентност за деца, а за подобряване на когнитивните умения (за четене, слухова обработка, запаметяване, концентрация и т.н.) може да бъдат използвани съвременни средства като програмите FastForWord и Reading Assistant, разработени от невробиолози на базата на откритията за невропластичността.
Вижте повече информация по темата в първата част на статията.
Източник: Gemm Learning