Съществуват много изследвания и книги относно методи за възпитание на децата, но едно от най-трансформиращите открития в тази област е на изследователката от Станфордския университет Каръл Дуек. В книгата си „Умствената нагласа: Новата психология на успеха“ (Mindset: The New Psychology of Success) тя говори за двете основни умствени нагласи, които хората имат по отношение на живота: фиксираната нагласа и нагласата за израстване. Според това коя от двете нагласи един човек е възприел зависи успеха и удовлетвореността му от живота, а при децата – успеха им в усвояването на умения и знания.

• Човекът с фиксирана нагласа на ума вижда интелигентността, талантите и способностите си като фиксирани и непроменливи. В резултат на това хората с тази нагласа се пазят от провал като избягват нови изживявания и предизвикателства. Вкопчват се в областите и нещата, които са им познати и в които се чувстват сигурни, защото още като дете най-вероятно някой им е казал, че са добри в това. Те са повярвали и са се съсредоточили върху тази област, но не са започвали нови дейности, за да не се „изложат“ и да не се преживеят като „глупави“.

• Човекът с нагласа за израстване вижда себе си по по-гъвкав начин и като способен да се променя. Хората с тази нагласа на ума се фокусират върху възможностите за личностно израстване, които животът им предоставя.

Как може да се култивира нагласа за израстване в учениците? Каръл Дуек предлага няколко практични идеи за това, които могат да бъдат прилагани всеки ден в класната стая:

• Обучавайте учениците да мислят за мозъка си като мускул, който заяква при употреба и ги насърчавайте да визуализират (да си представят) как мозъка формира нови връзки всеки път, когато те учат.

• Когато обучавате учениците си на умения за учене, кажете на децата, че тези умения ще помогнат на мозъка им да учи по-добре, да запаметява и анализира информация по-качествено.

• Кажете на учениците да не слагат „етикети“ на себе си или други деца по отношение на интелигентността, защото интелигентността не е фиксирана стойност, а съвкупност от умения, в които човек може да стане по-добър.

• Хвалете децата за усилията, които са положили, за уменията, които са подобрили, за прогреса им, а не за интелигентността. По този начин те няма да се страхуват от изправянето пред предизвикателства и няма да се чувстват по-малко интелигентни, когато имат затруднения в нещо.

Освен чрез прилагане на съветите на Каръл Дуек, родителите и учителите могат да помогнат на децата да се усъвършенстват в когнитивните умения и с програми като Reading Assistant и FastForWord, които са разработени от невробиолози за подпомагане на деца и възрастни в подобряването на четенето, писането, смятането, запаметяването, слуховата обработка и концентрацията.

Източник: Scientific Learning