За повечето деца звукът на майчиния им глас е задействащ механизъм за активирането на няколко области в мозъка по точно определен модел, различаващ се съществено от реакцията на мозъка при чуване на непознат глас. Според скорошни изследвания на учени от Станфордския Университет по Медицина, това активиране на конкретни региони в мозъка като реакция на майчиния глас е значително намалено при децата с аутизъм.

В изследването са участвали 42 деца на възраст от 7 до 12-годишна възраст. Половината от тях били с аутизъм, а другата половина – не. Мозъкът на децата бил сканиран, докато те слушали записи с различни гласове и звуци от околната среда, като в някои от записите бил гласът на майка им.

В записите жените изговаряли несъществуващи думи, за да се избегне активирането на мозъка в зоната за разбиране на реч. Целта била да се изследва единствено ефекта на гласа върху мозъка на децата. Децата били попитани след всеки един запис дали са чули гласа на майка им или на друг човек.

Децата без аутизъм са разпознали гласа на майка си в 97.5% от времето, докато децата с аутизъм – в 87.8% от времето, което от статистическа гледна точка е съществена разлика.

Също така, при децата с аутизъм била отчетена намалена реакция към майчиния глас в зоните в мозъка отговарящи за разпознаване на лица и учене, центровете на паметта, както и в мозъчните мрежи, обработващи онези стимули от външната среда, които мозъкът поставя в категория „награди“ и ги приоритизира като стимули с изключителна степен на важност.

По отношение на мозъчната реакция на двете групи деца към гласове на непознати хора и звуци от околната среда не била открита някаква съществена разлика, въпреки че при децата с аутизъм била отчетена по-малко активност в една от зоните на кортекса, свързана със слуховите асоциации.

Резултатите също така показали, че степента на увреждане на способността за социална комуникация у децата с аутизъм е свързана със степента, в която тяхната мозъчна реакция към майчиния глас е намалена. Менън, един от изследователите, осъществили това изследване коментира:

„Майчиният глас е от ключово значение за социалната комуникация, усвояването на езика и развиването на способността за учене. Има биологична разлика в невронните мрежи при децата с аутизъм и това е нещо, което ще се изследва детайлно и в бъдеще.“

Целта на учените е чрез тези изследвания да успеят да открият върху развиването на кои невронни мрежи да се съсредоточат, за да постигнат по-голям лечебен ефект с помощта на когнитивните терапии.

Много от настоящите терапии на аутизъм включват мотивирането на децата да се ангажират със специфични видове социални взаимодействия. Изследователите планират в бъдеще да проучат дали тези терапии променят мозъчните характеристики и реакции при децата с аутизъм.

Сред програмите, които невробиолозите са разработили въз основа на откритията за невропластичността, е FastForWord – софтуер, който помага за развитието на когнитивните умения и има терапевтичен ефект при деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, хиперактивност и дефицит на вниманието и аутизъм.

Източник: Neurosciencenews