Обикновено родителите обръщат внимание на по-“сериозните“ предмети и занимания за деца – математиката, науката, чуждите езици, а дейности като танците и свиренето на инструмент се пренебрегват като маловажни. Но невронауката събира доказателства с помощта на изследвания на мозъка за положителното въздействие на тези дейности върху развитието на мозъчните структури и емоционалните и когнитивни умения. Въз основа на научните изследвания се създават и програми за лечение на различни състояния с помощта на танцова терапия/терапия на движението.

Когато едно дете наблюдава танцови стъпки и след това ги включва в собствен танц, огледалните неврони в мозъка му се активират, а това от своя страна спомага за развитието на умение за емпатия, което е едно от ключовите умения на емоционалната интелигентност и е изключително важно за успешна комуникация.

Хана Пойконен от Центъра за изследвания на когнитивните функции на мозъка към Университета в Хелзинки е установила, че хората, които се занимават с танци имат по-силна синхронизация на мозъчните тета вълни. Тета синхронизацията се асоциира с обработването на емоциите и процесите свързани със запаметяване, които имат основна роля в междуличностните отношения и разбирането на собствените си емоции и вътрешен свят.

В танците се комбинират елементи на креативността, финната моторика, слуховата обработка на звуците и съдействието (кооперацията). Зоните в мозъка, които са отговорни за тези неща, се активират по време на танците и това създава нови невронни връзки и мрежи.

По време на танц в мозъците на двама души, които си партнират, се случва настройване на една и съща честота. Това също играе роля в подобряването на умението за емпатия (разбиране и способност за усещане на емоциите на другите).

Лечебният ефект на танците също се потвърждава от изследователите. Пойконен обяснява:

„Болката, стресът и тревожността често вървят ръка за ръка с депресията. Танците и музиката са с доказан терапевтичен ефект и могат да намалят резките спадове на настроението още преди да се е появила самата депресия.“

Базирайки се на нарастващия брой научни изследвания и емпирични доказателства за положителния ефект на танците върху мозъчните дейност и структури, Пойконен вярва, че танците и терапията основаваща се на танцови движения може да бъдат използвани като част от холистично лечение на хронична болка, Паркинсон, аутизъм и различните разстройства на настроението.

Подобряването на когнитивните умения като запаметяване и концентрация е също резултат от танците. Невробиолозите продължават да изследват невропластичността на мозъка и на базата на откритията в тази област са създали софтуерни програми като Reading Assitant и FastForWord, които спомагат за развитието на когнитивни умения като четенето, писането, слуховата обработка, концентрацията и т.н. и се използват при деца и възрастни с дислексия, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка, аутизъм и др.

Източници: Science Direct, Psychology Today