Ново изследване с електромагнитен резонанс разкрива как мозъкът използва когнитивните си ресурси, за да задържа информация в работната памет и да обработва предишна информация. С помощта на електромагнитния резонанс и техниката за събитийно-свързан потенциал (ERP) учените изучавали невронната активност по време на симултанен превод на продължителна реч.

Използвайки събитийно-свързани потенциали като индекс за дълбочината на внимание към фрагмент от речта, изследователите искали да установят каква е конкуренцията между паметта и слуховото възприятие за когнитивните ресурси на мозъка по време на симултанен превод на фрагмент от реч. Резултатите от изследването били публикувани в списание PloS ONE.

Според Модела на Усилията (Efforts Model) предложен от френския лингвист Даниел Джил, по време на симултанен превод мозъкът изпълнява три съгласуващи се умствени операции: възприема и обработва посланието на текущия фрагмент на оригиналния език, който се чете на глас, складира чутата преди това информация в паметта и накрая, генерира еквивалентното послание на втория (таргетиран) език. Учените искали да разберат дали тези три операции се изпълняват едновременно или се случва динамична редистрибуция (преразпределяне) на ограничените ресурси за внимание между трите операции.

Милиони неврони в човешкия мозък постоянно обменят информация чрез кратки електрически импулси. Активността на големи групи неврони може да бъде записана от повърхността на главата с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ). Това е мощен метод за изучаване на когнитивните процеси и се използва в много изследователски среди.

Участниците в конкретното изследване били девет професионални симултанни преводачи, които превеждали реч от срещата на Съвета за сигурност на Обединените нации от руски на английски и обратно, докато активността на мозъка им била записвана. Несвързани със задачата стимули с продължителност от 50 милисекунди били пускани паралелно с речта, която трябвало да превеждат. Резултатите от изследването позволили на учените да измерят как разпределението на вниманието се изменяло по време на превода и според възприеманите слухови стимули.

Изводът бил, че симултанните преводачи работят в режим на динамично преразпределяне на вниманието. Когато се получи забавяне на преводача във възпроизвеждането на чутата информация, дълбочината на обработване на текущата информация намалява, за да може повече ресурси от внимание да бъдат пренасочени към работната памет, която задържа и обработва предишната информация. Това означава, че по-малко ресурси са налични за обработване на новата информация.

Както професионалният преводач Роман Кошкин коментира изследването:

„Изкуството на симултанния превод има малко общо с превода „дума по дума“. По-скоро е свързан с това да знаеш кога да забавиш превода, да се абстрахираш от думите на говорителя, за да можеш да произведеш елегантен превод базиран на един по-обширен контекст, конструиран от изказаното послание от говорителя преди това и логиката на здравия разум. В същото време е важно преводачът да не изостава прекалено много от говорителя. Надявам се, че нашето изследване ще помогне на колегите преводачи да открият кой е оптималният брой думи, който им позволява да разберат и предадат посланието на говорителя без да изпускат важни детайли заради претоварване на работната памет.“

Един от водещите изследователи Алекс Осадчи също коментира:

„Резултатите ще ни помогнат да създадем метод за измерване на ефективността на симултанните преводачи и да открием тяхната оптимална „работна точка“.

Откритията в областта на невронауките имат своето практическо приложение и в образованието с разработването от страна на невробиолозите на програми като FastForWord и Reading Assistant, с помощта на които деца и възрастни успяват да подобрят когнитивните си умения за четене, писане, смятане, слухова обработка, концентрация и запаметяване.

Източник: Neuroscience News