Социални мрежи и мултитаскинг – ефекти върху човешкия мозък?

asking-and-Internet-effects

Мозъкът постоянно се променя и преструктурира на базата на стимулите, които получава. В невронауката това се нарича „невропластичност“. Докато четете този текст, невронните мрежи на мозъка ви са активни в отговор на думите, както и на белия шум от климатик или други фонови шумове и миризми, които възприемате в този момент със сетивата си. Особено в днешно време, в ерата на технологиите, ние сме заляти от външни стимули и реагираме на тях в опит да се възползваме от всяка една възможност.

В много компании все още се възнаграждава бързото превключване от една задача към друга – „мултитаскинга“, но всъщност това е пример за постоянно разфокусиране. Навикът да не се задържа вниманието върху една дейност продължава и в свободното време, когато всяко едно нещо, което правим, може да бъде прекъснато от звуковия сигнал за съобщение или известие от някоя социална мрежа.

Защо е толкова важно да заделяме време, в което да се „изключваме“ от социалните мрежи и Интернет и да отдаваме вниманието си само на една дейност за определен период  – на четене на книга, писане, размишляване, някакво хоби или смислен разговор с човека до нас?

Как се отразява на мозъка ни днешния свят на фрагментирана информация?

Никълъс Кар описва „дълбокото четене“ в книгата си The Shallows: What the Internet is Doing to Our Brains като „поддържане на ненарушено внимание върху един-единствен статичен обект“, което позволява на читателя да „прави свои собствени асоциации и аналогии и да си изважда заключения“.

multitasking-social-media-effectsЧетенето на компютъра е точно обратното. Мат Ричъл говори в статията си „Вашият мозък и компютъра: Пристрастяване към джаджите и цената, която плащате за товаза Ню Йорк Таймс за проучване, което е установило, че на работното си място един човек превключва от един прозорец към друг и проверява имейла си средно по 37 пъти на час. Това означава, че в компютъризираните работни места една работна задача получава средно по по-малко от 2 минути непрекъсвано внимание.

Според Никълъс Кар: „Когато сме онлайн, навлизаме в среда, която ни учи на „курсорно“ четене, на забързано и разсеяно мислене и повърхностно учене“.

Защо позволяваме да бъдем въвлечени в това състояние?

Мозъкът ни е програмиран да откликва на внезапни възможности или заплахи, които изникват в средата с увеличаване на производството на допамин – невротрансмитер, свързан с усещането за награда и мотивация. Всяко ново известие, идващо от социалните мрежи, е възможност, която мозъкът се чувства „длъжен“ да преценява. Накратко, ние сме заляти със стимули, които постоянно влияят на мозъчната пластичност. Към това е важно да добавим и че допаминът има пристрастяващ ефект. Взимайки предвид тези два факта, можем да заключим, че активно отучваме мозъка си от способността му да поддържа продължителен фокус върху една-единствена задача.

За да не позволим да се случи влошаване на способността за концентрация, е нужно да заделяме време за изключване от социалните мрежи и Интернет. Може да си планираме поне 30 минути фокусирано отдаване на някоя от следните дейности:

  • Четене на книга
  • Писане в дневник
  • Свирене на музикален инструмент
  • Слушане на музика
  • Рисуване
  • Разходка

Ако ни се струва, че нямаме време за такива дейности, просто трябва да си припомним, че според невронауката мозъкът ни може да извлече голяма полза от занимания, които изискват пълно, ненарушавано внимание fast-forwordотдадено само на една дейност.

Невробиолозите разработват и начини за стимулиране на мозъка да създава невронни връзки, които са пряко свързани с когнитивните умения при децата и възрастните. Програмите FastForWord и Reading Assistant са създадени въз основа на откритията за невропластичността и помагат на хора от всякаква възраст да подобрят уменията си за концентрация, запаметяване, четене, слухова обработка на информацията и т.н.

Източник: Scientific Learning

И още: