Като деца ние първо се научаваме да обработваме звуци, да ги използваме за създаване на срички и думи в устната реч и след това да прочитаме отделни думи като в началото сме концентрирани върху процеса на разпознаване на буквите и свързването им в думи, а впоследствие, когато вече сме усвоили гладкото четене – върху разбирането на изреченията.

Професор Надин Гааб от Медицинския университет в Харвард обяснява:

„Детето трябва да разкодира думите, то трябва да знае значението на тези думи, да има достатъчно богат за възрастта си речников запас и след това трябва да усвои гладкото четене, за да може да разбира цели параграфи оптимално бързо.“

За да се случи това, различните части на мозъка изиграват своята роля. Темпоралният лоб е мястото, където развиваме осъзнатост за звуците и способност да ги разкодираме и различаваме. Зоната на Брока във фронталния лоб, междувременно, регулира производството на реч и отговаря за разбирането на речта, а ангуларният гирус и гирус супрамаргиналис (названия на мозъчни гънки) работят съвместно, за да свържат различни части на мозъка, за да може формите на буквите да бъдат разпознати като символи на определени звуци и тези звуци да формират думи.

Бялото, а не сивото вещество има значение за четенето

Гааб добавя, че бялото вещество в мозъка, а не сивото, създава важни пътища за подпомагане на четенето – нещо като магистрала от задната част на мозъка до предната. Но трафикът не трябва да бъде спиран или възпрепятстван по никакъв начин, тоест да няма „светофари“, за да се случва движението по правилния начин. При децата с дислексия по тези „магистрали“ има препятствия, които заприщват движението. Но професор Надин Гааб казва: „След необходимите интервенции, се виждат промени в тези „магистрали“, което се отразява положително на уменията за четене и разбиране.“

Междувременно, изследователят Никола Бел към Университета в Куинсленд, Австралия, обяснява как дете с добри умения за четене обработва писмената реч. Когато то разпознава дадена дума със зрението си, то всъщност обработва формите на буквите в думата, а не формата на думата.

„Напътствията на учителя, следователно, трябва да подпомагат детето в усвояването на четенето като подчертават символичното естество на буквите, с други думи – като фокусират вниманието върху връзките между буквите и съответните им звуци.“

Искате ли да научите повече:

• Как постиженията на модерната невронаука (науката за мозъка и нервната система) и високите технологии могат да помогнат на децата с аутизъм, дефицит на вниманието, хиперактивност, дислексия и обучителни трудности да достигнат пълния си интелектуален потенциал?
• За постиженията в невронауката, за изпълнителните функции на мозъка, юношеския мозък и предимствата на двуезичието, за новите открития и високотехнологични интервенции?

За първи път в България е Д-р Марта Бърнс, известен учен в областта на невронауките, автор на книги и водещ експерт в изследването на начините, по които децата учат.

Заповядайте на безплатната конференцията на д-р Бърнс, която е отворена за широката публика в събота, 19 януари 2019 г. от 11:00 часа.

Регистрирай се

Разказвайте истории на децата и им четете детски книжки

Слушането на истории помага на мозъка да се подготви за процеса на четене – на която и да е възраст. Докато слушате някаква история, две части в мозъка ви се активират – тази, която отговаря за преживяване на усещания и тази, която е свързана с обработването на речта. Колкото повече човек слуша аудио книги, истории, разказани от други хора и т.н., толкова по-подготвен е за процеса на четене.

Например, метафори като „певецът имаше кадифен глас“ или „тя имаше ръце нежни като коприна“ активират сензорните зони в мозъка ни, докато изрази като „той сграбчи предмета“ или „той ритна топката“ активират зоните в мозъка ни, които са свързани с моториката (двигателната дейност на тялото).

Невронауката не само дава обяснения за това как функционира мозъкът, докато четем, но и открива и предлага начини за попълване на липсващи парчета или отблокиране на пътищата, по които протича процеса на четене. Програми като Reading Assistant и FastForWord помагат на деца и възрастни да подобрят умението си за четене, слухова обработка на информацията, запаметяване и задържане на вниманието. Статистиката показва, че използването на тези програми за 50 минути на ден пет дни в седмицата, води до значително подобрение на когнитивните умения в рамките на 4 до 6 месеца, което без тази интервенция може да отнеме 2-3 и повече години.

Можете да прочетете първата част на статията за многобройните ползи за здравето от четенето тук.

Източник: Gemm Learning