Видове Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност и защо е важно да се знаят?
Статистиката показва, че все повече деца в световен мащаб биват диагностицирани с Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност. Най-ранната възраст, когато едно дете може да бъде диагностицирано с това разстройство е 4-годишна възраст според Американската Академия за Педиатрия. Около една трета от диагностицираните деца продължават да страдат от това разстройство и като възрастни хора. И друго нещо, което статистиката показва е, че това разстройство е по-трудно за диагностициране в тийнейджърска възраст.
Как се диагностицира Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност?
Няма един-единствен тест за диагностициране, така че здравните специалисти трябва да съберат достатъчно информация, за да направят диагноза и един от често срещаните начини е попълването на въпросник с 90 въпроса за честотата на симптомите и моделите на поведение, свързани с Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност. И въпреки че не съществува един прост лек за разстройството, със сигурност съществуват стъпки за постепенното излизане от това състояние.
Ориентири за откриване на Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност
- Симптомите попадат в три категории: 1) дефицит на вниманието, 2) хиперактивност и 3) импулсивност
- Децата до 12-годишна възраст имат поне 6 симптома от всяка една от тези категории
- Децата над 12-годишна възраст имат поне 5 симптома от всяка една от тези категории
- Симптомите се проявяват в различен контекст и обстановка – у дома, в училище, и създават социални и образователни проблеми за детето
- Симптомите продължават повече от 6 месеца. Всъщност, с времето симптомите може да се променят и тези от една категория да се увеличават, а от друга – да намаляват, което показва с по-голяма точност както вида на Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, от който страда детето, така и степента – леко, умерено или тежко е разстройството.
Кои са различните видове Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност?
С преобладаваща симптоматика на дефицит на вниманието
Този вид засяга повече момичета отколкото момчета. Тези деца лесно се разсейват, трудно забелязват или задържат вниманието си върху детайли, но не са хиперактивни или импулсивни. Често не присъстват мислено в настоящия момент, а се отнасят на друго място, забравят вещите си, правят елементарни грешки, докато изпълняват прости задачи, трудно следват инструкции, липсват им умения за организиране на времето и изпълнението на задачите, отегчават се лесно и не обичат да се занимават с умствени усилия за продължителни периоди от време. Накратко, имат ниско ниво на концентрация и изключително лесно се разсейват.
Искате ли да научите повече:
- Как постиженията на модерната невронаука (науката за мозъка и нервната система) и високите технологии могат да помогнат на децата с аутизъм, дефицит на вниманието, хиперактивност, дислексия и обучителни трудности да достигнат пълния си интелектуален потенциал?
- За постиженията в невронауката, за изпълнителните функции на мозъка, юношеския мозък и предимствата на двуезичието, за новите открития и високотехнологични интервенции?
За първи път в България е Д-р Марта Бърнс, известен учен в областта на невронауките, автор на книги и водещ експерт в изследването на начините, по които децата учат.
Заповядайте на безплатната конференцията на д-р Бърнс, която е отворена за широката публика в събота, 19 януари 2019 г. от 11:00 часа.
Регистрирай сеС преобладаваща симптоматика на хиперактивност и импулсивност
Хиперактивността се изразява в постоянно движение и говорене. Трудно стоят на едно място дори и за кратки периоди от време, правят резки и нервни движения на тялото, особено когато контекстът не е подходящ за това и ситуацията изисква от тях да са неподвижни. Изпитват затруднения да изпълняват задачи заради постоянната си превъзбуденост и движение.
Децата и възрастните с този тип Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност трудно контролират емоциите си и са склонни лесно да избухват. Това е частта с импулсивността. Склонни са и да поемат необмислени рискове, да казват неподходящи неща и в неподходящия момент или да отговарят преди да са чули целия въпрос. Често прекъсват другите и се изнервят изключително много, когато се налага да чакат реда си за нещо.
Комбиниран тип Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност
Този тип включва симптоми и от двата описани по-горе типа. Това е най-разпространеният тип и най-често изследваният. Тези деца и възрастни трудно се фокусират и задържат вниманието си и са хиперактивни, особено в ситуации, в които трябва да стоят на едно място и да чакат или да изпълняват задача.
Как се лекува Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност?
Познаването на типа Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, от който страда детето или възрастния човек, помага на специалистите по-прецизно да определят как точно да подходят в лечението. Най-ефективните начини за лечение на Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност са: психологическа помощ, когнитивно-поведенческа терапия, обучение на родителите в поведенческа терапия, управление на класа с прийоми от поведенческата терапия, обучение за придобиване на организационни умения, а в по-тежките случаи може да се включат и някои добавки или медикаменти. Важно е да се ограничи консумацията на храни с консерванти, стимуланти и захар, за да се намали хиперактивността и нервната възбуда на децата и възрастните.
Учените-невробиолози създават и специални програми като FastForWord, които целят подпомагане на деца и възрастни с Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, Синдром на Аспергер, дислексия и други, така че въздействайки върху невронните връзки в мозъка, да се стигне до положителна промяна в поведението и когнитивните умения на децата и възрастните.
И последно, но не на последно място, децата и възрастните с Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност имат нужда да открият своите силни страни, интереси и таланти и заедно с лечението на разстройството, да развиват и силните си страни. Специалистите, учителите и родителите имат важна роля в откриването и подпомагането на децата в този процес.
Източник: GemmLearning