Изследването на речта и езиковите модели на бебето може да даде важна информация за възможната траектория на детското развитие. Въпреки че някои деца просто усвояват речта по-бавно от други, забавянето в развитието на речта или нетипични особености в усвояването на езиковите умения могат да са знак за проблеми със слуха, разстройство на речта, проблеми със слуховата обработка на информацията или аутизъм. Новите научни изследвания показват, че ранната интервенция може да подобри аудиалната (слуховата) система на бебето, което от своя страна може да ускори на процеса на развитие на речта и езиковите умения на детето.

Каква е възможната интервенция? Нови открития за езиковото развитие на бебетата!

Речта и езикът са невероятно сложни процеси, които изискват да разпознаваме аудиални модели с дължина само няколко милисекунди. Това ни позволява да разбираме отделните звуци на речта (както например в „та“ и „те“) и да ги свързваме в по-сложни думи („тате“). Много рано в развитието си бебето прави мозъчни карти на звуците в речта, която чува. Тези карти улесняват комбинирането на звуците, за да може бебето да започне да разбира устната реч по бърз и лек начин.

Ранното излагане на бебетата на определени звуци помага на мозъка им по-ефективно да обработва слухова информация, тоест чуването на определени звуци може да промени невронните пътечки в мозъка, създавайки „акустична карта“ за построяването на речта. Проучване на Ейприл Бенасич, изследователка в Rutgers University, е имало за цел да открие дали ранната интервенция може да подобри способността за създаване на акустичната карта.

По време на проучването, 4-месечни бебета слушали определени звуци, докато мозъкът им бил изследван с електроенцефалограма (ЕЕГ), която записвала електрическата активност в различните региони на мозъка. Бебетата били разделени на две групи: „активно ангажирани“ (получаващи награда за успешно разграничаване на два звука) и „пасивно ангажирани“ (чуващи същите два звука, но без да получават награда за успешно разпознаване на звуците). Изследователите предполагали, че активното ангажиране на бебетата ще ги стимулира да обръщат внимание на важните звуци в средата.

Всички бебета получили 6-седмична интервенция с активно или пасивно звуково обучение. Родителите били помолени да ги доведат отново след навършване на 7-месечна възраст, за да могат изследователите да проверят дали бебетата, които са получили активно обучение/ангажиране, имат по-добре развити акустични карти. Те открили, че всички бебета, участвали в изследването, имат по-добра акустична обработка на информацията от обичайното. Но тези, които са били активно ангажирани в обучението, действително имали по-добре развити умения за бързо и точно разпознаване на различните звуци в сравнение с бебетата, получили пасивно звуково обучение. Учените установили разлики между двете групи бебета и по отношение на мозъчните вълни свързани с акустичните им карти.

Какво показват резултатите от изследването?

Изследване доказва, че ранната интервенция може значително да подобри мозъчните модели и акустичните карти на бебетата. Това откритие е от ключово значение, защото ранното развитие на умение за различаване на звуците стои в основата на речта и езиковото развитие на детето по време на цялото му детство.

Резултатите от други научни изследвания показват, че деца, които имат затруднения с четенето, с речта или Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, е възможно да са имали ранни дефицити в аудиалните умения (уменията за разпознаване на звуците). Следователно, ранната интервенция може да подобри слуховата обработка, да подпомогне развитието на речта и по този начин да предотврати появата на проблеми с уменията за учене. Когато детето вече е в училищна възраст и се установят затруднения с четенето, писането, запаметяването, слуховата обработка или със задържането на вниманието, интервенция базирана на научни изследвания също е възможна благодарение на програмите FastForWord и Reading Assistant, които са създадени от невробиолози в областта на невропластичността.

Източник: Scientific Learning