Вече е известно, че има връзка между уменията за слухова обработка на информацията и разстройствата на четенето при децата. Изследванията на учените Елис Темпъл и Надин Гааб не само потвърдиха съществуването на връзката, но и откриха доказателства за силата на тази корелация, особено що се отнася за децата с дислексия.

В проучване на изследователите Джейн Хорникъл и Нина Краус, публикувано в списанието за невронаука Journal of Neuroscience, авторите си поставят за цел да определят дали непоследователността на мозъчната реакция спрямо звуците от речта е свързана със затруднения с четенето. В проучването са участвали 100 деца с нормален слух на възраст 6-12 години, които били разделени на 3 групи – с добри умения за четене, със средно ниво на четене и деца, които изпитват затруднения с четенето.

Изследователите помолили децата да слушат сричките “ба” и “га”, докато измервали реакцията на мозъка им на този слухов стимул. Те също измерили и мозъчната реакция на децата при звук от обикновено потропване, за да сравнят резултатите.

Авторите на изследването установили, че слуховата мозъчна реакция на децата със затруднения с четенето била значително по-неточна и варираща отколкото при децата с добри умения за четене, но тази разлика се отнасяла само за звуците от сравнително сложни звукови комбинации, а не в случаите когато децата слушали обикновени звуци от потропване.

Те също открили, че непоследователността и несъответствията в мозъчната реакция били по-тясно свързани със съгласните звуци, отколкото с гласните в звуковите комбинации. Несъответствията в слуховата обработка не били постоянни, а се случвали периодично по време на тестването на децата в проучването и били засечени почти изцяло само при децата, които изпитвали затруднения с четенето. Това означава, че умората на невроните след по-продължително изпълнение на задача свързана със слушане не е фактор за появата на тази непоследователност в слуховата обработка. Изследователите отбелязват, че най-вероятно причината за периодичното вариране в слуховата обработка, водещо до несъответствия, е недоброто кодиране на звуците в мозъка на децата, които се затрудняват с четенето.

Според Краус, именно тази непоследователност на мозъчната реакция пречи на някои деца да направят важното свързване между звуците и тяхното значение, което е ключово за умението за четене. При децата с добро ниво на четене това свързване се случва с лекота.

Както проучването показва, разграничаването на съгласните може да бъде изключително трудно за деца с дислексия, защото съгласните се изговарят с по-голяма бързина от гласните. Но съгласните са определящи за разбирането на значението на думите (както в думите “котка” и “лодка”). Това означава, че дори един малък пропуск в обработката на информацията в мозъка, може да превърне усвояването на четенето в много трудна задача.

Изводът от тези изследвания е, че децата с нормален слух, които изпитват големи затруднения с четенето, може да имат нужда от помощ за преодоляване на пропуските в слуховата обработка на информацията. За щастие, човешкият мозък е много пластичен и адаптивен и с подходяща подкрепа може да се постигне значително подобрение в когнитивните умения. Освен това, науката за невропластичността се развива постоянно и в резултат на откритията на невробиолозите вече съществуват програми като FastForWord и Reading Assistant, които помагат на деца с дислексия и с разстройство на слуховата обработка да преодолеят затрудненията и да постигнат високо ниво на уменията за четене, писане, смятане, запаметяване и други.

Източник: Scientific Learning