Детската тревожност често бива подценявана, тъй като мнението, че децата надрастват страховете си, е доста разпространено. Всъщност, тревожността може да придобие много по-неприятна форма, ако проблемът не бъде разрешен навреме.

Начини за справяне с детската тревожност

Едно от основните неща е да се открие какво стои в основата на тревожността. Понякога детето знае точната причина, но се страхува да я сподели, ако се опасява от евентуални последици. Например, когато едно дете бива тормозено от съученик, това може да остане скрито за сравнително дълъг период от време, ако детето се страхува да разкаже на учителя и родителите, за да не бъде обявено за “порта”, за “слабо и неоправно”, защото не може да се справи със ситуацията само. Възможно е и тормозещият го съученик да го заплашва, че ще направи нещо страшно, ако детето каже на някого за тормоза.

Изграждане на топла връзка на доверие с родителите и учителите

За да не се стига до пазене на такива неща в тайна, родителите и учителите е важно да изградят топла връзка на доверие с децата, за да могат те спокойно да разговарят за преживяванията си. Не е достатъчно, когато детето се прибере след училище, да бъде попитано:”Как мина учебния ден? Какво учихте? Изпитаха ли те по нещо?”. Това са въпроси, засягащи само повърхността. Детето има нужда да чувства истински интерес на родителите към личността му, към това как се чувства, какво го вълнува и какви емоции е изпитало през деня.

Може да си задавате въпроси на вечеря като: “Кой беше най-хубавият момент от деня ти?” и “Имаше ли неприятни моменти? Как се справи с тях?”. Това са въпроси, на които и родителите е добре да отговарят, за да създадат атмосфера на споделяне и да покажат на детето си, че и те се изправят пред предизвикателства и намират начини да ги преодолеят, без да бягат от проблемите и в същото време без да затъват в оплаквания, враждебност и пораженческа нагласа. Примерът на родителите за това, че човек може да се справи с предизвикателствата по здрав начин, е изключително важен, за да се култивира у детето чувство на сигурност и увереност в себе си, себеуважение и оптимизъм.

Активна грижа за емоционалното здраве на семейството

В случаите, в които детето е преживяло силен страх заради някакво травмиращо събитие в семейството, разговорите на близките с него също имат ключово значение за възстановяването на вътрешния баланс на детето. Понякога самите родители не успяват да се справят със своите емоции, провокирани от травмиращото събитие, и тогава е много важно да потърсят професионална помощ, за да възвърнат равновесието си оптимално бързо и по здрав начин. Физическите и емоционални проблеми на детето често са симптом на неразрешени семейни проблеми и напрежение у родителите. Детето усеща какво е вътрешното състояние на родителите и губи почва под краката си, ако чувства, че неговите стълбове в този етап от живота му, са разтърсени и нестабилни продължително време. Специалистите подчертават, че когато детето страда от силна тревожност или някакъв друг емоционален проблем и се потърси професионална помощ за разрешаването му, цялото семейство има нужда да участва в излекуването на семейната система, за да се постигнат добри и трайни резултати.

Изграждане на желание за развитие у детето, но не и перфекционизъм

Когато тревожността на детето идва от прекалено високите изисквания на родителите или учителите по отношение на представянето му в училище,тогава най-важното нещо е да се разговаря с него и детето да усети, че любовта на родителите му не зависи от оценките му, че за тях неговото щастие и здраве (емоционално, не само физическо) са на първо място. Детето има нуждата да разбере ползата от ученето като му се покажат предимствата, които себеразвитието носи, но същевременно е от голямо значение детето да не развие перфекционизъм, защото това се свързва с високо ниво на невротичност, тревожност и особено силен страх от допускане на грешки. В крайна сметка именно този страх от грешки може да блокира и саботира развитието на детето, защото то може да спре да опитва да научава нови умения, за да “не се изложи”, сравнявайки се с тези, които вече са усвоили добре съответните умения.

Дори и в случаите, в които силната амбиция, култивирана у детето и базирана на перфекционизма, го води до големи постижения, високото ниво на тревожност може да прерасне в панически атаки, фобия, обсесивно-компулсивно разстройство или някакво физическо заболяване като симптом на силно дисбалансирания начин на живот. Преумората, липсата на забавни и смислени интереси и социални контакти в свободното време, както и недостига на контакт с природата са все признаци и причини за излизане от баланс.

Активно търсене на решения на затрудненията с усвояването на когнитивните умения

Ако тревожността е резултат от затруднения в усвояването на знания и умения в училище, учителят е необходимо да намери най-подходящият подход към мотивиране и подпомагане на детето в полагането на усилия и разбирането на материала. Може да се потърсят и решения в съвременните методи за подобряване на когнитивните умения, които науката за невропластичността предлага. Програми като Reading Assistant и FastForWord са базирани на научни открития и осигуряват ефективен и забавен начин за преодоляване на затруднения в усвояването на уменията за четене, писане, запаметяване, решаване на задачи, както и затруднения свързани с дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка, дислексия и други.

Можете да прочетете първата част на статията тук.

Източник: Gemm Learning