Училището е предизвикателство. Освен контролните и изпитванията, срещата с разнообразни характери и поведения също е фактор за създаване на напрежение у детето. То трябва да се научи да намира подходящ подход за комуникация и справяне с тази палитра от хора и ситуации. В тези взаимоотношения детето получава и много обратни връзки, чувайки мнения, забележки и коментари за себе си. Необходимо е от една страна да се научи да различава деструктивната критика от конструктивната и от друга – да се учи от доброжелателната критика и да не обръща внимание на недоброжелателната (деструктивна) критика.

Силната тревожност може да е резултат и от прекалена взискателност и строгост от страна на родители и учители. Тогава всяка една оценка по-ниска от отличната се преживява от детето като драматично и травмиращо събитие. Самооценката му зависи от резултатите в училище и когато не получи максималната оценка, приравнява цялата ли личност с “провал”. В някои случаи тревожността може да се зароди в началното училище, когато детето изпитва по-големи затруднения при изграждането на умения за четене, писане, решаване на задачи или от проблеми със слуховата обработка на информацията.

Тревожността в училище може да идва и от една несигурна, непредсказуема (понякога плашеща) среда у дома, когато има болен или зависим член на семейството, напрежение в отношенията между родителите т.н. Тогава детето пренася и в училище своите емоции и вътрешно състояние, което се отразява на представянето му в клас и това допълнително го изпълва с тревожност, срам и вина.

Тревожността може да ескалира! Ето какви са възможните ѝ прояви:

• Генерализирана тревожност – тогава детето изпитва голямо напрежение и притеснение по отношение на много и различни неща. Може да се обобщи като страх от предстоящи трудни ситуации или от самата възможност нещо неприятно да се случи в бъдеще, т.е. страх от неясното, несигурно бъдеще, от непознатото и неизвестното. Перфекционизмът е често срещан сред децата и възрастните с генерализирана тревожност.
• Обсесивно-компулсивно разстройство – при него детето се опитва да се справи с тревожността като извършва ритуални действия (като изключително често повтаряне на някакви неща, натрапливо броене, спазване на някакъв ред в действията, логичен само за детето) с идеята, че извършването на тези ритуали го предпазва от опасността.
• Социална тревожност – тревожност, която се активира най-вече при говорене пред класа или при запознанство с нови хора.
• Тревожност при раздяла – страх от отделяне от човека, който се грижи за него, дори когато е за кратко. Тази тревожност се изразява в продължително усещане за разстроеност след раздяла, трудно успокояване и страх от загуба на близкия човек, докато го няма (свързан с всякакви представи за опасни ситуации).
• Селективна тревожност – активира се само около конкретни хора и ситуации (като роднина, учител или съученик). Тези деца обикновено са много приказливи в други ситуации, но когато са около този, който ги притеснява, стават мълчаливи и проявяват поведение, което е много нетипично за тях. Важно е да се открие дали причината за тревожността е физически или психически тормоз от страна на другия човек.
• Пост-травматично стресово разстройство – тогава тревожността е резултат от преживяна травма и се проявява в чести кошмари, безсъние, превъзбуденост и избягване на всичко, което би могло да напомни по някакъв начин за травматичното събитие.
• Фобии или екстремни ирационални страхове от конкретно нещо или ситуация – страх от животни, височини, тъмнина и т.н.

Симптоми на тревожността

Възможно е родителите и учителите да не разберат, че детето страда от тревожност, ако нейната проява не е директна. Често физически оплаквания са свързани с повишено ниво на тревожност, но родителите и лекарите може да не открият веднага корена на проблема. Определени поведения, които изглеждат странни и нелогични, може също да са резултат от силна тревожност. Ето някои от симптомите:

• Отказ да ходи на училище или много болезнено изживяване на раздялата, когато родителят го остави в училище.
• Липса на концентрация, усещане, че не го “свърта” на едно място и хиперактивност
• Чести посещения до училищния лекар с оплакване от главоболие, болки в стомаха или гадене, без да е известна причината за появата им.
• Прекалена затвореност или прекалена приказливост (бързо, непрестанно и нервно говорене), когато е в училище.
• Проблеми с възприемането на информацията в час, с подготовката за контролни или невъзможност да покаже реалното ниво на знанията си по време на контролно и изпитване.
• Нежелание за поемане на инициатива в клас за каквото и да е, прекалена пасивност.

Начини за справяне с тревожността

За да бъде намерено най-доброто решение, на първо място е необходимо да бъде открита точната причина за възникването й. Важно е да се изгради доверие и топла емоционална връзка между възрастните и детето, за да може то спокойно да говори за всичко, което го тревожи.

В случая с тревожност, породена от несправяне със задачите в час заради затруднения със слуховата обработка на информацията, дислексия, дефицит на вниманието и хиперактивност, родителите може да открият ефективен начин за преодоляване на тези трудности в използването на програми като FastForWord, разработени от учени в областта на невропластиката с цел да се помогне на мозъка да изгради нови невронни връзки, които водят до усвояване и подобряване на желаните умения.

Очаквайте още по темата във втората част на статията.

Източник: Gemm Learning