Всяко дете понякога се чувства изолирано и отчаяно, дори и да не го показва. Често поглеждаме към децата, които са сами и не могат да си намерят приятели, и решаваме, че са нещастни. По същия начин, децата, които изглеждат социални, постигат високи резултати в училище и в извънкласните дейности, получават похвали и имат много приятели, изглеждат доволни и стават обект на завист. И двете заключения са неточни, повърхностни наблюдения, които игнорират личността на детето. Често забравяме колко лесно е да се почувстваме сами, дори и когато сме заобиколени от други хора и също желанието ни да го прикрием нещата, които ни тормозят, дори от хората, които обичаме. Всеки може да страда от тревожност или депресия.

Броят на случаите на самоубийство и депресия нараства най-вече сред младите хора. Изследване, проведено през 2016 г., открива, че самоубийствата са втората основна причина за смърт на хората между 10 и 34 години. Въпреки че има доста сходни черти и знаци, които да ни подскажат, че детето ни може да страда от депресия или мисли за самоубийство, различните деца възприемат и се справят с нещата по различен начин. Колкото и добре да познавате детето си, все още може да има знаци, че то преживява неща, за които е скрило от вас или не може да ги разбере напълно, за да говори за тях с други хора.

Какво е депресията?

Националният институт за умствено здраве на САЩ дефинира депресията като сериозно психилогическо състояние, което може да причини симптоми, които засягат начина, по който се чувстваме, мислим и се справяме с ежедневните дейности. Освен това, симптомите трябва да са присъствали поне две седмици, за да може да бъде поставена диагноза.

Рисковите фактори включват:

• Семейна история на депресия;
• Ниско самочувствие;
• Големи житейски промени (смърт на обичан човек, травма);
• Болест;
• Продължително лечение.

Освен рисковите фактори, изброени по-горе, депресията също може да бъде резултат от стресиращи ситуации, включително проблеми с училище, училищен тормоз, и натиск от връстниците.

Симптомите включват: 

• Непрекъснато чувство на тъга, безпомощност, безнадеждност, тревожност и липса на самоуважение;
• Загуба на енергичност, непрекъсната умора;
• Промяна в апетита (увеличаване или намаляване на теглото без предварително намерение);
• Промени в съня (трудно заспиване или прекомерно дълго спане);
• Отдръпване от социалния кръг, в който детето обикновено се намира;
• Оплаквания за болки (главоболие, стомашни болки и т.н, без определена причина или подобрение, когато се лекуват);
• Трудност да се концентрира;
• Чувство на отчаяние и пораженство;
• Мисли за самоубийство.

Потърсете професионална помощ

Понеже детската депресия и тревожност са проблеми с умственото здраве, препоръчително е лечението им да се извърши от специалист в тази област. Терапията или консултирането могат да бъдат препоръчани, след като е извършен обстоен преглед. Процесът може да отнеме дълго време, но все пак е важно да определите очаквания за крайния резултат. Освен това, експертите препоръчват децата да избягват изолацията и да прекарват повече време със семействата си. Дори обикновени дейности като разходка в парка може да окажат благотворно влияние на детето.

Колкото по-рано откриете причината, която причинява депресия, толкова по-бързо ще можете да вземете съответните мерки. Депресията и тревожността са тежки на всяка възраст, но най-много тежат върху крехките детски рамене. Децата имат нужда да слушаме както вербалните, така и невербалните съобщения, които ни изпращат ежедневно, отностно тяхното психическо и физическо здраве. Трябва да ги изслушваме и да бъдем до тях, докато те открият своя собствен път напред.

Източник: Gemm Learning