„Изследването на жестовете на малките деца може да направи възможно диагностицирането на деца в риск от забавяне в речта и когнитивното развитие“, според ново изследване, проведено от учените в Университета в Чикаго.

Изследването, проведено от учени по ранното учене, включва деца с различен произход, включително такива от богати и бедни семейства, и деца, които се претърпели мозъчни травми. Изследването е публикувано в статия със заглавие „Нови доказателства за езика и когнитивното развитие на базата на дългогодишно изследване. Хипотези за намеса“ в онлайн изданието на American Psychologist. Научният доклад, на базата на проведените изследвания, препоръчва създаването на диагностични инструменти и интервенции за подобряване на езиковото и когнитивното развитие.

Какво откриват авторите на изследването?

Авторите откриват, че въпреки че ученето на езика варира според дохода на семейството и нивото на образование, не всички влияния са еднакви. Въпреки че родителите от по-заможни семейства говорят повече с децата си, няма разлика в качеството на процеса на учене на думи между заможните и останалите семейства. Изследването открива независими ефекти както на количеството, така и на качеството на учене на думи.

Учените откриват също, че първите жестове на детето – спонтанните жестове, които децата използват, за да се изразяват, докато се научат да използват думи – могат да бъдат използвани за откриване кои деца с мозъчни травми е вероятно да развият говоримия си език в рамките на типичния диапазон за тяхната възраст и кои деца ще продължат да имат езикови затруднения. Това е важно, защото тази диагноза може да бъде направена преди езиковите затруднения да се проявят в речта и по този начин да се отвори вратата за ранни интервенции.

„Вярваме, че нашите открития биха могли да бъдат полезни за предвиждане и диагностициране на понататъшни дефицити и за намеса, която може да подобри езиковите умения“, обясни водещият автор на изследването Сюзън Голдин-Медоу, виден професор по психология в Чикагския университет. Голдин-Медоу е сред водещите специалисти в областта на ученето на езика и жестовете.

Как учените провеждат изследването?

Учените правят видеозаписи на речта на децата и родителите им вкъщи, докато те общуват помежду си. По този начин те изследват по какъв начин и колко често жестовете се използват за комуникация и дали това може да помогне за предвиждането на бъдещите езикови умения на детето. Учените изследват и въпроса дали речта на родителите е свързана с развитието на знанията и езика на детето.

Сюзън Лавийн, професор по психология в Университета в Чикаго, също е част от екипа учени. Тя е специалист по ранното развитие на уменията по математика и автор на иновативни изследвания на деца с мозъчни травми.

„Ние изследваме и влиянието, което речта на родителите има върху някои когнитивни умения на децата. Това е дългосрочен проект, който се простира в рамките на много години, и ни позволява да отговорим на някои въпроси, свързани с естествения ход на развитието на ученето, и как то е засегнато от разликите в учениците и заобикалящата ги среда“, казва Лавийн.

Две групи деца са изследвани за период от четири години. Първата група включва 64 семейства с деца на възраст между 14 месеца и 5 години без физически или когнитивни затруднения. Учените приемат, че тези деца представляват обичайния начин на учене на децата на тази възраст. Семействата са с най-различен етничен произход и различен общ доход. Втората група включва 40 семейства с деца, които са претърели мозъчни травми преди или около времето, когато са родени.

Учените правят видеозаписи на общуването между детето и човекът, който се грижи за него най-често (обикновено майка му), вкъщи по време на обичайните ежедневни дейности за 90 минути на всеки 4 месеца за общо 12 посещения. Комуникацията между тях е записана за анализ на речта на всяко дете и родител и жестовете им.

4 извода за езика и когнитивното развитие

От анализа учените формулират четири основни хипотези за езика и когнитивното развитие.

• Проследяването на ранните жестове има потенциал да служи като инструмент за диагностициране на деца в риск от езикови затруднения.
• Окуражаването на децата да използват жестове на много ранна възраст може да увеличи речниковия им запас, докато започнат училище.
• Окуражаването на майките да използват по-разнообразна лексика и по-сложни изречения може да улесни усвояването на лексика и синтактични конструкции за детето.
• Окуражаването на майките да увеличат употребата на думи за числа, за пространствени характеристики на обектите и за абстрактни отношения като подобие на предмети може да подобри разбирането на детото за числата и пространственото му мислене и способността му да прави сложни сравнения.

„Искахме да изследваме влиянието както на средата, така и на ученика върху езика. Включихме деца от обширен социо-икономически статус, за да сравним разликата в езиковите среди, и деца с ранни мозъчни увреждания, за да изследваме ефекта при тях“, каза Голдин-Медоу. „Открихме, че количеството и вида комуникация, която децата с мозъчни увреждания получават от родителите си, играе по-голяма роля при развитието на синтаксиса и развитието на уменията им за разказване (но не и за развитието на лексиката) отколкото при децата без травми“, каза Лавийн.

Голдин-Медоу и колегите й твърдят, че са необходими допълнителни изследвания, за да се открият начините за увеличаване на речта, която децата чуват, и така да се подобрят техните езикови и мисловни умения. Те се надяват, че изводите от това изследване и понататъшните изследвания могат да бъдат използвани като основа за създаване на образователни материали като видеа, компютърни игри и съдържание, подходящо за децата в предучилищна възраст.

Източник: Science Daily