Теориите за социалното учене подчертават значението на социалното взаимодействие по време на изучаването на чужди езици. Напоследък изследванията предполагат, че изучаването на езици се основава на оценката на децата за отношението на хората към тях самите. За децата е важно да знаят, че това, което правят (учат език, провеждат терапия и т.н), е важно за техните най-близки хора, учителите и терапевтите им. Когато чрез дейността и постиженията си, децата се чувстват значими и оценени, виждат одобрението на родителите и другите хора, те дават всичко от себе си, за да постигнат желаната цел. Намеренията на другите, комуникацията с децата, взаимното визуалното внимание и желанието на децата да имитират повишава мотивацията им за учене и ангажираността им. Социалното взаимодействие е от съществено значение за естественото изучаване на езика.

Учебният проблем

Учените повече от 50 години изследват как се учим да говорим. За начало, мозъкът трябва да чуе звуците и да открие кои от тях за кой език се отнасят. След това, той трябва да разпознае комбинацията от кои звуци кои фонеми, срички и думи образуват. Обработката на звуци и информация, скоростта на обработка, взаимодействието между краткосрочната и дългсрочната памет, фокуса, вниманието и вземането на решения също са много важни умения. Всичко това са набор от когнитивни умения и процеси, които са верижно свързани помежду си.

Всеки език използва уникален набор от около 40 отделни фонеми, които променят смисъла на една дума (например от бухалка/bat/ до потупвам/pat/). Фонемите всъщност са групи от неидентични звуци, фонетични единици, които са функционално еквивалентни на езика. Задачата на бебето е да постигне известен напредък в определянето на състава на 40-те различни фонемични категории, преди да се опита да разпознае думите.

Сериозно предизвикателство е да се ​​научим да продуцираме звуците, които ще характеризират бебетата като говорещи майчиния им език в бъдеще. Процесът се смята за напълно приключен до навършване на 8-годишна възраст, като най-критични са първите 10-11 месеца. Важно е да отбележим, че моделите на говорене, които приемаме в началото на живота ни, траят за цял ​​живот.

Детското учене е силно мотивирано от социални сигнали като контакт с очите, усмивки, говор звуци и условно взаимодействие. Например, изучаването на езици изисква социален интерактивен контекст, а не само слухова експозиция. При типично развиващите се деца най-малко един вид социална стимулация – контакт с очите – активира мозъчната система за възнаграждение. Децата от аутистичния спектър имат социални дефицити и затова тяхната нервна система за възнаграждение може да се различава от системата на невротипичните деца.

Изучаване на роден език и влиянието на чуждите езици

Накратко може да се обобщи следното:

• Най-критичният период за научаването и обработката на звуците е до навършване на шестмесечна възраст.
• През първите 12 месеца от раждането на човек се създават моделите за говорене.
• Навършването на осемодишна възраст се счита за край на основите в езиковите умения за майчиния език.
• Ролята на емоционалните преживявания и социалния контакт са ключови за мотивация и ангажиране в процеса на учене по принцип и на език.
• Научаването на език чрез телевизия или аудио без намесата на емоционални преживявания и социални контакти е много трудна задача.

Отчитайки горе написаното, може да се каже, че влиянието на таблетите и гледането на ТВ предавания на чужд език биха били предпоставка за езиков и речев дефицит, при условие че това става до първата година на дете, което в същото време е лишено от емоционални и социални контакти с хора, които активно да му говорят на родния език. Периодът между 18 и 36 месеца също се счита за критичен за създаване на основните езикови умения, като след осмата година влиянието на ТВ, таблети и други медии е нищожно.

Как Fast ForWord помага на децата със СОП?

Основната причина децата със СОП да имат затруднения с езиковите и социалните умения е фактът, че определени невронни зони в мозъка им не са активни и важни когнитивни умения не са развити. Задачата на Fast ForWord в първите две нива е да открие и активира тези части от мозъка, които не са активни. Така мозъкът се научава да чува и обработва звуците, фонемите, сричките и думите и постепенно успява да положи основите на езиковите умения. Освен това, се развиват основните когнитивни умения за учене по принцип и в частност за учене на език.

В трето ниво, чрез Fast ForWord и Reading Assistant, се набляга на лексикалните и граматичните знания, говоренето и т.н. Когато детето живее в среда, в която се говори майчиния му език и са се активирани неактивните невронни зони в мозъка му, паралалено с английския език, то започва да разбира и да учи майчиния си език.

Източници:

• „Социалната среда на детето ограничава ли развитието на речта?“ (2007) („Is speech learning ‘gated’ by the social brain?“ (2007)) от Патриша К. Кул от Институт за учене и мозъчни изследвания (Institute of Learning and Brain Sciences) – Вашингтонски университет, САЩ (University of Washington, USA).
• „Очакването на награди и обработката на социални и несоциални стимули при деца със или без затруднения от аутистичния спектър.“ (2014) („Reward anticipation and processing of social versus nonsocial stimuli in children with and without autism spectrum disorders“ (2014)) от Кетрин Ставрополус и Лесли Карвър от Университета в Калифорния, Сан Диего, САЩ (University of California, San Diego, USA).