С всяка изминала година учените откриват все повече ползи от двуезичието. Много доказателства сочат, че двуезичните хора, от малки деца до зрели възрастни, показват по-добри показатели при уменията за вземане на решение, задържане на вниманието и когнитивна гъвкавост, която подпомага решаването на проблеми. Тези повишения в ефективното функциониране и когнитивната гъвкавост най-вероятно се дължат на упражнението, което мозъкът получава при преминаването от един символен код към друг. Усилието мозъкът постоянно да насочва вниманието към целевия език засилва и укрепва различните мозъчни мрежи.

Какво показват най-новите изследвания?

Последните изследвания показват, че различията в мозъчната активност, свързани с функционирането на изпълнителните функции, са налице както в ранна, така и в зряла възраст. Интересното е, че събирателните ефекти от двуезичето водят до по-стабилни когнитивни умения при по-възрастните хора и до по-ниска степен на диагностициране на болестта на Алцхаймер.

Изследванията също така показват, че управлението на вниманието между два езика насърчава металингвистичните умения на децата (т.е. насърчава ги да мислят за езика сам по себе си). Двуезичните деца на възраст 7 и 12 месеца по-лесно възприемат новите езикови модели в сравнение с едноезичните деца. Освен това, двуезичните децата на 2-3 години по-бързо научават синоними за действия или предмети, които вече са им познати, в сравнение с едноезичните деца.

И накрая, научните изследвания показват, че двуезичието е от полза от икономическа гледна точка. В повечето сектори на икономиката фирмите предпочитат да наемат многоезични служители. Статистиката за младите многоезични служители показва, че средно те печелят повече от едноезичните си колеги.

Създаване на двуезични мозъци

Да бъдеш двуезичен се превърна в много търсено качество, което на свой ред увеличи търсенето на двуезични образователни програми. Какво е необходимо, за да се създаде двуезичен мозък?

Изследванията показват, че бебетата изучават чужди езици изненадващо бързо. Едно изследване излага деветмесечни деца на нов език в игрални сесии от жив учител с помощта на метода „учене чрез преживяване“. В резултат на това само за шест часа децата се научават да разбират звуците на новия език, на ниво, еквивалентно на децата, които са изложени на езика от раждането си. Когато същият материал е представен чрез видео или аудио записи, резултатите на децата са драстично занижени. Това показва, че емоциите и преживяванията са ключови фактори в процеса на учене.

Ученето чрез преживяване под формата на игра е ключово за децата. Това е вроденият подход за учене и се активират хормоните серотонин и допамин, които са определящи за бързо, трайно и качествено учене. В конкретния случай, честите социални взаимодействия с хората играят важна роля в този процес. Подобен е ефектът, когато се използва Fast ForWord, защото невропластиката се прилага под формата на игри и модели, където няма грешно и правилно, всичко е полезно, подобно на процесите, които се случват в детския мозък от тримесечна до тригодишна възраст.

Двуезичното езиково развитие при децата е пряко свързано с качеството и количеството на речта, която чуват на всеки един език. Малките деца учат най-добре чрез пряка комуникация и много говорене. На тях силно им въздейства високия тон на гласа, подчертаването на думи и изрази, мелодично пеене (например „Хюии, бейбийи“). При двуезичните бебета обемът на речта на определен език, насочен директно към тях, е пряко свързан с развитието на конкретния език и езиковите умения по принцип. Силата на реакциите на мозъка на двуезичните деца отразява количеството и качеството на словото, което чуват на всеки един език.

В Съединените щати 27% от децата до шестгодишна възраст се отглеждат в домове, където се говорят чужди езици. Тези деца, които обикновено се наричат „двуезични ученици“, имат пълния потенциал и възможност да станат двуезични, защото освен майчиния си език, те изучават и английски език.

Накратко за ученето на езици при децата със затруднения

• Науките за мозъка, ученето и езиковите умения предполагат, че всички бебета имат потенциала да станат двуезични.
• Двуезичието не предизвиква объркване или забавяне на езика! Двуезичните деца се справят еднакво добре или по-добре от едноезичните деца, когато се имат предвид и двата езика.
• Изследванията показват, че оптимално учене се постига, когато децата започват да изучават два езика в ранна възраст чрез запомнящи се емоционални преживявания и взаимодействия с други деца и възрастни.
  
• Телевизията и другите медии и способи, където липсва взаимодействие и емоционални преживявания, не водят до същия ефект.
• Важно е двата езика да се учат и практикуват без прекъсване от предучилищна до училищна възраст.

Източници:

• „Социалната среда на детето ограничава ли развитието на речта?“ (2007) („Is speech learning ‘gated’ by the social brain?“ (2007)) от Патриша К. Кул от Институт за учене и мозъчни изследвания (Institute of Learning and Brain Sciences) – Вашингтонски университет, САЩ (University of Washington, USA).
• „Очакването на награди и обработката на социални и несоциални стимули при деца със или без затруднения от аутистичния спектър.“ (2014) („Reward anticipation and processing of social versus nonsocial stimuli in children with and without autism spectrum disorders“ (2014)) от Кетрин Ставрополус и Лесли Карвър от Университета в Калифорния, Сан Диего, САЩ (University of California, San Diego, USA).