Много родители на деца със СОП се притесняват, че децата им могат да научат английски език, без да знаят родния си български език. Дори още по-лошо – родителите се тревожат, че няма да могат да общуват с децата си, ако самите те не знаят английски език. Проявите на езиков и речев дефицит при деца, живеещи в условия на билингвизъм, са често срещани най-вече заради влиянието на таблетите и гледането на ТВ предавания на английски език.

Вярно ли е това? Има ли почва за притеснения? Отговорите могат да бъдат в двете посоки – “Да” и “Не”, като много зависи от възрастта и начина, по който се учи езикът. В първа част от поредицата ще изследваме езиковия гений на всички деца. За начало, започваме с обяснение на това, което се случва с едно дете от семейство, което говори само английски. След това ще изясним как се прилага процесът при деца в двуезични семейства.

Езиковият гений

Научаването на езика започва в утробата на майката и продължава след раждането на детето. Само няколко часа след раждането, децата могат да разпознаят езика на майка си и да го различават от непознат език. Едно от най-впечатляващите умения на бебетата е способността им да откриват крайния набор от звуци, които се използват, за да съставят думите на родния си език. В английския език има 44 звука и 26 букви. Наличието на много повече звуци, отколкото букви, е една от причините английският език да е относително труден за четене и писане.

Важни етапи в първата година на детето са:

• До навършване на 6-месечна възраст кърмачетата са в състояние да чуят различията между звуците, които съставят думи на всички езици.
• От 6 до 12 месеца децата значително подобряват разпознаването на звуците от родния си език, докато разпознаването на нетипичните звуци намалява.

Ето защо шестмесечната възраст се счита за преход на бебетата от “граждани на света” към “специалисти по родния език”. Този преход се съпровожда с много невронни промени: мозъкът на кърмачетата се трансформира физически, като отразява спецификата на езика, който се говори около бебетата.

На фиг. 1 се вижда, че до шест месечна възраст, бебетата еднакво добре разпознават родните и чуждестранните звуци. След това от шест до дванадесет месеца, способността на бебетата да разпознават чужди звуци намалява (черна линия), докато различаването на звуците от родния език се увеличава (синя линия). До края на първата си година, бебетата стават „специалисти по родния език“.

Това е важен крайъгълен камък за научаване на езика, защото след различаването на звуците следват много последователни етапи в езиковото развитие, като срички, думи, граматически и езикови умения. На 11-месечна възраст, децата са наясно със звуците на техния роден език, което им помага да разширят запаса от думи, с който разполагат. Това е така, защото способността им да различават сродните звуци подобрява откриването на езиковите модели от по-висок клас, като срички и думи и води до намаляване на чувствителността към чуждите звуци и моделите на чуждестранните езици. Изследванията показват, че кърмачетата и малките деца са по-добри в усвояването на чужди езици от възрастните, защото процесът на учене на майчин език и ангажираността към модели на родния език все още са непълни. Бебетата, родени в двуезични семейства, еднакво добре разпознават и двата езика. Всички бебета имат уникалната способност да имат повече от един майчин език.

Често задаван въпрос е: Възможно ли е научаването в два езика да обърква децата?

Поглед в мозъка на бебето: едноезично и двуезично развитие

С напредването на неинвазивните техники за невроизследване и мозъчно записване при децата, учените успяха да придобият представа за едноезичното и двуезичното развитие, чрез изучаване на мозъка на бебето. Метод, особено подходящ за тази цел, е магнитоенцефалографията (MEG), която измерва магнитните промени, предавани от активните нервни клетки. За разлика от други методи за изобразяване на мозъка, MEG може точно да определи времето и местоположението на активността в мозъка на бебето. Също така, методът е напълно безшумен и позволява на детето да седи удобно на стол с родител наблизо:

MEG е безопасна, неинвазивна и напълно тиха методика.

В скорошно изследване учените сравняват реакциите на мозъка на звуци от езика при 11-месечни бебета от двуезични испано-английски домакинства с мозъчните промени на бебета на същата възраст от едноезични английски домакинства. В тази възраст монолингвистичният мозък на бебето е специализиран, за да обработва звуците на английски, но не и звуците на испански (непознат език). Мозъците на бебетата от двуезични домакинства, от друга страна, са специализирани да обработват еднакво добре звуците на испански и английски език (и на двата езика).

Това показва, че мозъкът на бебето е специализиран в езика или езиците, които присъстват в околната среда. До 11 месеца реакциите на мозъка към езиковите звуци отразяват езиковия опит на детето. Важно е, че мозъчните отговори на английските звуци са еднакво силни при двуезични и едноезични бебета, което показва, че тези две групи бебета се учат да различават английските звуци със същата скорост. (по-долу се разглежда връзката между мозъчните реакции при езиковите умения и емоционалните преживявания.)

Мозъчните реакции зависят от емоционалните (езиковите) преживявания. Тази схема показва силата на реакциите на мозъка при езикови звуци при 11-месечни бебета от двуезични испанско-английски домакинства (синя линия) и едноезични английски домакинства (червена линия). Моноезичният мозък на бебето е специализиран да обработва звуците на английски език. Двуезичният мозък на бебето е специализиран да обработва звуците на испански и английски език еднакво добре.

Двуезичните хора разделят времето си между два езика

Често срещано притеснение на родители, роднини и учители при двуезичните деца е, дали те знаят достатъчно добре родния си език. Това е особено валидно, преди детето да започне да говори и е трудно да се разбере какво мисли то.

Вече е ясно, че звуковото разпознаване се развива с еднаква скорост при едно и двуезични бебета, какво става обаче с речника и граматиката? Няма разлика при първите срички и думи, както и при речника с думи и граматичното развитие. Основната разлика е, че двуезичните деца разделят времето си между два езика, като по този начин те чуват по-малко думи и изречения на всеки един език. Изследванията показват, че двуезичните деца не изостават от едноезичните, когато се вземат под внимание и двата езика. Например, броят на думите в речника на двуезичното дете е равен или по-голям, когато се комбинират и двата езика.

Изследванията показват, че едноезичните деца могат лесно да наваксат обема от знания и умения, които двуезичните деца притежават, когато им се осигури адекватна подкрепа за всеки един от езиците. Езиковото развитие, речника, граматиката и мозъчната активност при едноезичните и двуезичните деца се развиват пропорционално на качеството и количеството на речта, която чуват за всеки един език.

В следващата част на поредицата ще ви разкажем за езиковото смесване и предимствата от двуезичието при деца със затруднения. Освен това, ще ви представим методиката за създаване на двуезичен мозък.

Източници:

• „Мозъчната наука на двуезичието“ (The Brain Science of Bilingualism) от Наджа Феран Рамирес и Патриша Кул от Институт за учене и мозъчни науки – The Institute for Learning & Brain Sciences (I-LABS) към Университет във Вашингтон (University of Washington).

Част II – Дали двуезичието е полезно за децата със СОП?