Към втора част: Кои са незабележимите симптоми на дислексията? – II част

Тревожите ли се, че детето ви може да има дислексия, понеже много бавно се учи да чете? По-големите ви деца имат затруднения с четенето, но не сте сигурни колко сериозни са те? Трябва ли да предприемете нещо или трудностите ще отшумят от самосебе си?

Знаем, че ключът към справянето с дислексията е ранната и интензивна намеса. Ако можете да я лекувате рано – в началното училище – можете да спестите много нерви на себе си и детето си, преди то да е развило лоши навици. Дори и в по-горните класове, колкото по-скоро откриете дислексията, толкова по-добре ще можете да се справите с нея.

Какво показват научните изследвания?

Около 40% от децата имат затруднения с четенето на даден етап от живота си. Четенето е сложно умение, което не е вродено. Според изследване, проведено в университета Йеил, САЩ, около четвърт от децата, които много бавно се учат да четат, успяват да се научат да четат гладко, когато уменията им за езикова обработка се развият естествено и речникът им се обогати. И да, има риск да сметнете проблемите с четенето за по-сериозни, отколкото са в действителност. Не бихте искали да натоварвате детето си с ненужни терапии и програми и така да го стресирате с допълнителни лечения, от които то няма нужда.

Въпреки това, учените в Йеил твърдят, че около 15-20% от децата не успяват да преодолеят предизвикателствата си с четенето. Те имат затруднение с четенето, което най-общо се описва като дислексия и няма как да се премахне без допълнителна помощ. Ако това е детето ви, не бихте искали да не предприемете нищо, ако се окаже, че проблемите са дългосрочни. Колкото по-скоро откриете неоспоримите знаци за дислексията, толкова по-рано можете да предприемете нещо.

Ако някои от членовете на семейството ви има дислексия, трябва да знаете, че тя е наследствена и трябва да действате при първия сигнал за проблем. Освен това, ако детето ви има други затруднения с ученето, най-вероятно вече знаете отговора. Четенето е изключително умение, което не е лесно за усвояване, дори и за повечето деца без затруднения. Въпросът е как да разграничите дребните проблеми с четенето от дислексията?

Дислексията не е състояние или болест. Няма такъв ген или медицинска диагноза. Дислексията при децата е образователна оценка на базата на категорични доказателства и симптоми.

Най-важните аспекти от дислексията са, че предизвикателствата с ученето не са обяснени от други затруднения и няма да се преодолеят без чужда помощ и интензивно лечение.

Много деца се затрудняват да четат, така че настоящите им умения не са надежден индикатор. Важно е какво ще се случи след време – дали детето ви ще се научи да четет гладко или проблемите ще продължат и ще се задълбочат.

Кои когнитивни затруднения пречат на четенето?

Има три вида когнитивни затруднения, които пречат на четенето. Те са дълбоко вкоренени и почти никога не отшумяват от самосебе си. Те могат да се групират в три категории:

1. Езикова обработка
2. Работна памет
3. Проблеми с вниманието

Забележете, че този списък не включва зрителната обработка и други затруднения, свързани с нея, защото те вече не се смятат за значими рискови фактори при дислексията. Основните причини за нея са свързани с езика, когнитивните затруднения в обработката, работната памет и/или фокуса, които пречат на способността за автоматичното свързване на символите в текста на страницата с езиковата памет.

Следващият четвъртък ще ви представим изчерпателен списък с ранните симптоми за дислексия и когнитивните затруднения, които пречат на четенето и се свързват с дислексията при децата. Сред тях са:

• Трудност при използването на рими на 3-4-годишна възраст
• Проблеми с баланса и координацията
• Ушни инфекции или слухови нарушения в ранна детска възраст
• Неравномерно развитие на уменията за учене
• Говорни затруднения в ранна детска възраст
• Симптоми за разстройство на слуховата обработка
• Трудност при следването на инструкции
• Липса на самочувствие при ученето
• Предизвикателства в намирането на нови приятели

Източник: Gemm Learning

Към втора част: Кои са незабележимите симптоми на дислексията? – II част