За да помогнете на детето си с дислексия, трябва да изберете между това да се справите със самата дислексия или само със симптомите й. Преди да вложите пари и усилия в частни уроци (стратегия за справяне със симптомите) и лечение (стратегия за справяне със самата дислексия), трябва да се уверите, че разбирате срещу какво се изправяте. Ето няколко важни факта, които да имате предвид.

Най-вероятно вече знаете, че дислексията е свързана с неочаквана трудност с четенето – неочаквана във връзка с другите когнитивни способности и осигуряването на ефективно преподаване в клас. (Lyon, Shaywitz, & Shaywitz, 2003, p.2) Въпреки това има няколко грешно разбрани факти за дислексията. Те оказват влияние върху начина, по който трябва да се справите с дислексията на детето си в краткосрочен и дългосрочен план.

Дислексията е образователен термин, а не медицинска диагноза

Дислексията е затруднение с ученето и четенето. Това е образователна оценка, до която се стига след наблюдение на определени симптоми. Тези симптоми обикновено се забелязват при официалните тестове – ниво на четене, слухово разпознаване, когнитивни тестове на работната памет и езиковата обработка – и чрез поведенчески проучвания и обратна връзка от ученика и родителите му.

Важно е да отбележим, че цялата диагноза се основава върху симптомите. Това е различно от медицинската диагноза, при която например симптомите на вирус могат да бъдат наблюдавани (висока температура, болки в стомаха и т.н.) и след това да бъдат направени изследвания, за да се потвърди наличието му. Това води и до подходящото лечение.

За разлика от медицинската диагноза, която започва със симптомите, които водят до изследвания на определени показатели, при дислексията няма такова потвърждение. Защо това е важно? Защото означава, че дислексията не е болест или състояние. Няма вирус дислексия или състояние дислексия. Една от най-противоречивите фрази в света на затрудненията с ученето е “лек на дислексия.“ Това не е, защото не можем да помогнем на децата с дислексия, а защото “лек“ е медицински термин, а дислексията не е медицинско състояние.

Дислексията е разстройство, което произтича от езика

Сали Шауиц, учен, който се занимава с дислексия в Yale Center of Dyslexia and Creativity, публикува следното откритие през 2006 година:

“През последните две десетилетия доказателствата от много лаборатории показват когнитивната база за дислексията: Дислексията е разстройство в езиковата система и по-конкретно, в определен субкомпонент на тази система – фонологичната обработка.“

Функционалната магнитно-резонансна томография (fMRI) на мозъчната дейност при четене съвпада почти перфектно с тази при слушане. Двете дейности – четене и слушане – са почти идентични. Те са двата начина, чрез които въприемаме информация в езикови формати – един говорим и един писмен.

Понеже дислексията до голяма степен е езиково затруднение с ученето, най-често срещаните причинители на дислексия са свързани с езиковата обработка. (Science Daily, Max-Planck-Gesellschaft)

За съжаление, това не е точна наука. Има лечения на дислексията, които не са базирани на езика. Те често се появяват в статии и се опитват да подложат на съмнение факта, че дислексията се корени в езиковата обработка. Те затвърждават погрешното схващане, че объркването на дадени букви е основният симптом на дислексията и следователно дислексията е зрителен проблем. (Rayner, Foorman, Perfetti, Pesetsky & Seidenberg, 2001) Без съмнение има зрителни проблеми, които допринасят за дислексията в някои случаи, но в повечето случаи те просто допринасят. Те не са истинският източник на дислексия.

Дефиницията на дислексията като затруднение, което произтича от езика, е важна, защото сочи към главната цел на всяко лечение на дислексия. За начало, при липсата на ясни доказателства за сетивната интеграция или зрителни проблеми, трябва да се фокусирате върху терапии или софтуер, които се стремят да подобрят езиковата обработка и фонологичното осъзнаване.

Понеже мозъкът е пластичен, можем да се справим с дислексията

Дислексията е причинена от забавяния в когнитивните умения, които при повечето хора се развиват естествено посредством ежедневното общуване. Мозъкът с дислексия не е имунизиран към биологията на невропластиката. Точно като всеки друг мозък, и той се променя непрекъснато и се опитва да се самоусъвършенства. Дори ако през целия живот тези промени не са достатъчни, за да направят четенето удоволствие, те са възможни.

Един начин да помогнете на детето си с дислексия е да му осигурите упражнения, които изграждат езика и езиковата обработка. Много изследвания, проведени в National Institute of Health в САЩ, показват, че този метод работи. Всички изследвания включват програми, базирани на невропластиката с адаптиращи се когнитивни и езикови упражнения.

Всички изследвания показват подобрение в четенето и езика след лечението. Разбира се, ползите и резултатите на учениците варират при отделните изследвания, но във всички случаи, упражненията за мозъка могат да доведат до напредък.

Колкото повече научаваме за мозъка, толкова по-прецизен става дизайнът на упражненията и толкова повече напредък може да се очаква при намаляването на симптомите на дислексия в голям процент от случаите.

Спорно е твърдението или фактът, че може да се постигне подобрение при дислексията. Много хора разчитат на твърдението на уебсайта на International Dyslexia Association (IDA), че дислексията не може да бъде излекувана: “Няма лек за дислексията и хората с това състояние трябва да овладеят стратегии за справяне с него“.

Може и да е технически вярно, че дислексията не може да бъде излекувана, защото като споменахме по-горе, “лек“ се използва за справяне с болест или състояние, а дислексията не е нито едно от двете.

Дислексията не е забележима при някои умни деца, докато те са малки

Четенето е свързващо упражнение. То свързва текста с думите, които детето помни. Докато учителите и родителите се стараят да научат децата да произнасят думите правилно, някои умни деца, които не могат да чуят фонемите – звуците вътре в думите – могат да ги запомнят и да отгатнат реда им до 11-годишна възраст.

В даден момент, в трети, четвърти или пети клас, списъкът с думи става прекалено дълъг за запомняне и усилието, което се изисква, за да прочетат думите, разсейва децата от смисъла на текста. Нефективността при четене става очевидна и дислексията е диагностицирана. Въпреки че много родители винят училището за късното откриване на дислексията, те трябва да знаят, че децата се стараят да се харесат на хората около тях. Те могат да стигнат много далече, за да скрият затрудненията си с четенето, и затова родителите им трябва да бъдат особено бдителни.

Училищата имат причини да избягват разпознаването на дислексията

Някои родители забелязват, че училищата не желаят да поставят етикет „дислексик“ на някои от децата, които учат там. Училищата имат добри причини да го правят. По този начин те избягват разходите за допълнителни образователни услуги и ангажиментът към детето с дислексия, който трябва да поемат през следващите няколко години. След като веднъж етикетът е поставен, е много трудно да бъде премахнат, дори и ако симптомите намалеят.

Дислексията не е свързана с коефициента на интелигентност (IQ)

Дислексията не е свързана с цялостния интелект. Това е доказано от много изследвания, включително и едно от Yale Center for Dyslexia and Creativity.

Всъщност няколко нови изследвания се опитват да открият обратна пропорционалност между двете. Доводите им гласят, че коефициентът на интелигентност се подобрява с времето и упражненията. Креативността, бързото мислене и находчивостта, които се изискват за справянето с дислексията, всъщност увеличават IQ-то на детето. Това е трудно за доказване чрез тестове, защото трудностите, които произтичат от дислексията, пречат на резултатите от тестовете.

Понякога потенциалът на децата с дислексия е труден за забелязване, защото дислексията пречи на представянето им на тестове, интереса към четенето и други фактори, свързани с IQ-то. Този потенциал е по-вероятно да бъде забелязан първо в неакадемични области. Въпреки това, много известни хора с дислексия са постигнали огромен успех в академичните и изследователските среди. Например Албърт Айнщайн, Александър Греъм Бел, Томас Едисън и Уинстън Чърчил са смятани за дислексици.

Последна мисъл

Дислексията може да има огромно влияние върху всички аспекти от живота на хората, които страдат от нея, особено ако не е диагностицирана. Вие можете да помогнете на вашето дете с дислексия с търпение и подходящи активни интервенции като Fast ForWord.

За родителите е голямо предизвикателство да решат какво да предприемат при толкова много вярна и грешна информация за дислексията. Нашата препоръка е да приемете възможноста, че промяната е възможна, и да не разчитате само на частни уроци и други стратегии за справяне с дислексията.

Различните методи на лечение работят различно при различните ученици и е възможно някои от тях да не са успешни. Но има достатъчно научни изследвания и истории, които показват, че инвестирането във възможността за намаляване на симптомите на вашето дете си заслужава.

Източник: Gemm Learning