Затрудненията с ученето са трудни за обсъждане и още по-трудни за разбиране. Някои родители и учители предпочитат да ги наричат “различия в начина на учене“. По този начин те избягват “етикетите“, които могат да засегнат самоуважението на децата им и да доведат до тормоз в училище.

Без значение как ги наричаме, затрудненията в ученето често остават неразбрани. Посочването на конкретно затруднение с ученето при дадено дете е трудно. Освен това, трудно е да се предвиди как това затруднение ще се развие в бъдеще. Още повече, симптомите на някои затруднения с ученето са сложни и объркващи. За някои хора дори може да изглеждат като проблеми с поведението, а не проблеми с ученето. Въпреки това, някои от най-често срещаните митове за тези затруднения са лесни за опровергаване, когато погледнем фактите.

Мит #1: Затрудненията с ученето са интелектуални затруднения.

Първо, важо е да разберем, че затрудненията с ученето са различия в комуникацията и са различни от физическите и интелектуалните затруднения. Както учениците с увреден слух имат нужда от помощ за слуха си, така учениците със затруднения с ученето имат нужда от помощ под формата на алтернативни методи на учене.

Важно е затрудненията с ученето се открият рано и се третират ефективно. По този начин учениците могат да се справят почти толкова добре, колкото и връстниците им и да се превърнат в самостоятелни възрастни. От друга страна, учениците с интелектуални затруднения имат значително намалени когнитивни способности и обикновено имат нужда от помощ през целия си живот.

Мит #2: Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието не е затруднение с ученето.

Изненадващо, Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието не се счита за затруднение с ученето. Въпреки това е изчислено, че около 20-30% от хората с него имат и затруднения с ученето. Най-често срещаните затруднения с ученето са:

• Дислексия
• Дисграфия
• Диспраксия
• Разстройство на слуховата обработка
• Разстройство на езиковата обработка и т.н.

Мит #3: Дислексията е зрителен проблем.

Дислексията е едно от най-погрешно разбираните затруднения с ученето. Много хора си мислят, че то е свързано със зрението. Всъщност, дислексията се корени в разликите в начина, по който мозъкът чува и обработва говоримия език. Умението ни да четем зависи от умението ни да правим правилна връзка между звук и буква. Когато мозъкът обработва говоримия език атипично, децата с дислексия се затрудняват да направят връзката между написаните букви и съответстващите им звуци. Добрата новина е, че научните изследвания показват, че дислексията може да бъде преодоляна с подходящи упражнения за мозъка, които да направят обработката на езика по-ефективна.

Мит #4: Случаите на деца със затруднения с ученето се увеличават.

Всъщност, случаите на деца със затруднения с ученето са намалели през последните 20 години. Броят на децата с други различия в ученето – например аутизъм и Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието – се е увеличил за същия пероид по неизвестни до този момент причини.

Храна за размисъл

Голяма част от учениците със затруднения в ученето получават помощ в училищата. Резултатите им в училище са под минимума и възможностите им за професионална реализация са доста ограничени. Два пъти повече деца със затруднения отпадат от училище в сравнение с връстниците им без затруднения. Два пъти по-вероятно е децата със затруднения да бъдат безработни, когато пораснат.

Тази статистика показва, че определено нещо трябва да се направи. Учениците, които срещат предизвикателства с ученето, трябва да бъдат диагностицирани колкото се може по-рано. Освен това, трябва да им бъдат осигурени подходящи програми като Fast ForWord и Reading Assistant, които да им помогнат да станат колкото се може по-добри в ученето. По този начин те ще бъдат готови за новите предизвикателства и ще бъдат уверени, че могат да успеят.

Източник: Scientific Learning