Нашето пътешествие с Fast ForWord започна с няколко разговора по телефона. Първият ми разясни как се започва обучението, как се използва системата и какви са упражненията, които Съли ще прави. Бях гледала само няколко видеа и не знаех какво да очаквам, затова този разговор ми беше много полезен.

Менторът

Вторият телефонен разговор беше с индивидуалния ментор на Съли, понеже обучението му с Fast ForWord се провежда от вкъщи. Винаги се радвам, когато чувам историите на хора за пътя, който са извървели, докато достигнат настоящата си работа. Аз също срещнах доста предизвикателства по моя път и всички се надградиха едно върху друго въпреки неизвестността. Научих, че менторката на Съли също е майка и е работила като учител по заместване. Открила е Fast ForWord, когато училището, в което е работила, е започнало да използва програмата за деца с проблеми с ученето. Тя е видяла впечатляващите резултати, решила е децата й също да използват програмата, отново е останала впечатлена и в крайна сметка е започнала работа в компанията преди 7 години.

Защо това е важно? Ами, важно е. По време на работата й с програмата тя е видяла резултатите от първа ръка. От разговора ни усетих, че тя много иска да види успехите на Съли и така и ние се мотивирахме.

Програмата

Ако знаеш как да се регистрираш на уебсайт, всичко е наред. Програмата е онлайн, така че няма други части, освен чифт слушалки. Всъщност, ние използвахме два чифта с У-сплитър, за да можем със Съли да слушаме едновременно.

Fast ForWord има няколко различни нива. Съли започна с Language v2, което включва 7 упражнения (ние ги наричаме “игри“) със забавни имена като Robo-Dog, Space Commander и Hoop Nut. Графиките са забавни и всяка игра стимулира децата да се стараят. (Например Robo-Dog понякога получава кокали.) Така децата остават фокусирани, въпреки че 30 минути може да им се стори дълго време в ден, когато са били на училище и са имали и други терапии.

Ако трябва да съм откровена…

Когато опитах упражненията за първи път, бях малко скептична. Тревожех се, че са прекалено лесни или прекалено скучни. В началото произнесените звуци са доста удължени и се произнесени с глас, който звучи като гласа на робот заради регулирането на звука. Ушите ми не го харесаха и честно, чувствах, че трябва да слушам много внимателно, за да разбера.

Предполагам, че това е идеята, нали? Не ми отне много време да видя предизвикателството, което ще представляват тези игри за малкото ми момче. Въпреки че Съли е умен и учи бързо, като много други деца с аутизъм, уменията му са „разпръснати“ между различни области. Повечето му проблеми днес са в резултат на начина, по който обработва езика – как го чува, как говори и как чете.

Време за игра

Ние казахме на Съли, че това е дневната му доза “игри за мозъка“. Не работа. Не терапия. Забавление, забавление, забавление!!! Не съм сигурна, че ни вярва на 100%, на затова пък имаме награди за него.

Понеже програмата е онлайн, може да се използва от компютър или таблет. Ние имаме и двете, но на Съли му е по-удобно с мишка, затова използваме компютър на бюро за по-формална атмосфера. Всеки ден, когато влизаме в акаунта, виждаме изброени всички 7 игри, като 3-4 от тях са маркирани. Това са игрите, предвидени за този ден. Съли може да ги прави в какъвто ред пожелае, но след няколко дни упражнения, ние разбрахме кои от тях са му по-лесни. Препоръчаха ни всеки ден първо да започнем с по-трудните, докато мозъкът на Съли не е уморен.

Първият ден беше предизвикателство. Правилата на някои от игрите бяха ясни отначало, докато при други имаше период на проба-грешка. Във всички игри има един звук, който детето чува при верен отговор, и друг, който чува при грешен отговор. На Съли не му отне много време да разбере каква е идеята на всяка игра, но си личеше, че за него това е работа.

Адаптиращ се софтуер

Софтуерът е готин, защото опознава детето и се адаптира спрямо резултатите му в дадено упражнение, като увеличава и намалява трудността, когато се налага. Менторът ни обясни, че обикновено децата се чувстват комфортно през 80% от времето. През останалите 20% от времето трябва да се справят с предизвикателства. Ако упраженията са прекалено трудни през цялото време, детето няма да иска да ги прави. Освен това, фактът, че се чувстват уверени в дадена игра, не означава, че нямат никаква полза от нея. Един от най-важните аспекти на програмата са последователните повторения, защото така се формират нови невронни връзки.

Как се справя той?

Доста добре. До този момент сме завършили 9 сесии. Първите три дни той протестираше срещу “новите компютърни игри“, но ние успяхме да го мотивираме. Сега знае какво се изисква от него и започва да придобива увереност.

Тези на пръв поглед еднообразните игри са предизвикателство за него и всеки ден стават по-трудни. Дори тези, които са му по-лесни, са предизвикателство, защото трябва да остане фокусиран върху тях през цялото време.

Все още не са минали и две седмици от програмата, така че се колебая дори да мисля за резултати на този етап. Въпреки това, забелязвам промяна във времето за езикова обработка на Съли. Има лека промяна, която повечето хора няма да забележат, но когато си майка на дете с аутизъм, бързо забелязваш дори и най-малкото подобрение. Притеснена дали не ставам жертва на плацебо ефекта, попитах съпруга ми дали мисли, че съм луда. Той каза: „Ако ти си луда, значи и аз съм луд, защото забелязах същото нещо“.

Все още не можем да го посочим с пръст, но ни следете.

До следващия път!

Мама Уоз

Източник: Rethinking Learning