Какво е централно нарушение на слуховата обработка?

Деца и възрастни, които са с централно нарушение на слуховата обработка (ЦНСО) са хетерогенна група хора, които имат затруднение при използването на слухова информация, за да комуникират и учат. ЦНСО не е конкретен проблем или заболяване; то е по-скоро набор от проблеми, които възникват при различни видове слухови задачи. Често деца с ЦНСО първо биват диагностицирани с хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ) или когнитивни увреждания. След това аудиолог може да постави диагноза за ЦНСО. За аудиолозите ЦНСО включва проблеми с една или повече от следните слухови задачи (CAPD Task Force, 1996):

• Локализиране и латерализация на звука
• Слухова дискриминация
• Разпознаване на слухов модел
• Времеви аспекти на възприемане на звука (разделителна способност, маскиране, обединяване, подреждане)
• Понижаване на работата на слуха при конкурентни звукови сигнали
• Работа на слуха при влошени звукови сигнали
• Аудиолозите поставят диагноза, като използват стандартизирани изследвания на тези умения, извършвани във внимателно контролирани звукови среди с много усъвършенствано калибрирано оборудване. Понеже Американската асоциация на логопедите и фониатрите (ASHA) е определила, че диагностицирането на ЦНСО попада в обхвата на практика на аудиологията, важно е да се разбере какво означава аудилогичната диагноза.

Локализиране и латерализация на звука се отнася до способността на детето или възрастния да различава къде в пространството е възникнал даден звук. Това е важно умение за оцеляване; локализацирането се използва, за да определи източник на звук като движещо се превозно средство или лаещо куче.

Слуховата дискриминация се отнася до способността да се различи един звук от друг. Терминът се използва най-често за различаване на звуци на речта като фонемата /п/ от фонемата /б/.

Разпознаването на слухов модел се отнася до способността да се определят приликите и разликите в звукови модели.

Времевите аспекти на слуховата обработка се отнасят до способността да се подреждат звуци, да се обединява последователност от звуци в думи или други смислени комбинации и да се възприемат звуци като отделни такива, когато следват бързо един след друг.

Понижаване на слуховите характеристики се отнася до способността да се възприема реч или други звуци, при наличие на друг сигнал. Другият сигнал може да бъде шум или друг подобен речеви сигнал и конкурентния сигнал може да бъде слаб или силен.

Работа на слуха при влошени звукови сигнали се отнася до способността а се възприема сигнал, при който липсва част от информацията. Влошен сигнал може да бъде такъв, при който части от звуковия спектър са изтрити, компоненти на звука с най-висока или най-ниска честота са премахнати или където звукът е компресиран по време.

Както се вижда от описанията по-горе тези слухови задачи не се сравняват лесно с това, което един учител или родител може да види в класната стая или у дома. Учителят може да види, че детето не може да „слуша” добре, когато в стаята е много шумно. Родителят може да види, че детето се разсейва лесно, когато двама души му говорят едновременно. Понеже е трудно да се изследват тези функционални „реално-временни” поведения и понеже те могат да бъдат симптоми на други проблеми, които не са свързани със слуховата система аудиолозите трябва да използват по-обективни мерки, които може да кореспондират или не директно с тези забележими поведения.

По какво се различава ЦНСО от „нарушенията на слуховата обработка”, описани от други професионалисти?

ЦНСО се разпознава ясно като проблем при много деца и възрастни – тъй като засяга научаването на езика и допринася за смущения при четене и дислексия – и е добре документирана при проучване.

Често деца, диагностицирани с ЦНСО може да са получили друга диагноза преди да са били прегледани от аудиолог. Нарушението може да е объркващо за родителите, учителите и други професионалисти, работещи с тези деца. По тази причина д-р Джей Хол посочва, че идентифицирането на хората с ЦНСО изисква комбинирано усилие на логопеди и аудиолози. Често в екипа за оценяване и лечение трябва да бъдат включени и психолози физици и учители.

При предишни диагнози логопедите може да са се позовали на нарушения на слуховата или езиковата обработка, което често има общо с трудност с последователността на звуковете, слуховата памет и слуховото възприемане. Някои логопеди използват термините „разстройство на рецептивната реч” и „анормално слухово възприятие” като синоними. В този контекст тези нарушения обикновено се отнасят за определено езиково нарушение, при което детето показва, като част от езиковия проблем, затруднения със слухови задачи като запомняне на последователност от числа или изпълняването на слухови указания. Логопедът може също така да е изследвал умения като дискриминация на фонеми, но е важно да се определи дали това изследване е било направено с калибрирано оборудване. Проучване показва, че изследването на слуха може да доведе до доста променливи резултати, ако не е извършено в добре контролирани звукови условия.

Логопеди и учители разпознават симптомите на ЦНСО като „лошо разбиране при слушане”, „трудности при изпълнение на устни указания” или проблеми като „краткотрайна слухова памет”. Психологът може да установи, че едно дете има проблем със слуховата обработка, ако детето постигне непропорционално по-нисък резултат на слуховите подраздели на стандартизирани тестове, отколкото на визуално-пространствените подраздели.

Честота и етиология на ЦНСО

Според Чермарк и Мусиек (1998), честотата на ЦНСО се смята за не по-висока от 3 до 5 процента и е по-често срещана от честотата на загуба на слуха. Грейвъл, Уолъс и Рубен съобщават за проучване през 1996г., при което наблюдавали деца със и без ранна ушна инфекция (възпаление на средното ухо) от първата година от живота на детето до девет годишна възраст. Те открили, че тези деца, които са преживели лека, променлива загуба на слуха, свързана с възпаление на средното ухо, са имали дългосрочни проблеми с уменията за обработка на звуци от по-висок порядък и ученето. Така не само много повече деца са с нарушение при слухово учене поради ЦНСО, отколкото поради загуба на слух, но първото може да е „по-скрит” недостиг, понеже нарушението на слуха обикновено се открива по-лесно и се свързва по-пряко с очевидно въздействие върху речта и езика.

Също така има висока поява на ЦНСО при други нарушения на езика и ученето като синдром на дефицит на вниманието (СДВ). Скорошни разкрития в неврологията показват, че някои езикови нарушения и дислексията могат да бъдат вторични на дефицити в централните слухови процеси (Stark, R.E., & Tallal, 1988; Keith, R.W., & Novak, K.K., 1984; Musiek, F.E., Gollegly, K., & Ross, M., 1985; Young, M.L., & Protti-Patterson, E., 1984).

Поради високата честота на ЦНСО и произлизащите от него езикови проблеми и проблеми с ученето, изследователите опитват да определят етиологията. Някои проблеми на обработката се смятат за генетични; понякога други членове на едно семейство може да показват подобни слабости при обработката. Някои проблеми в обработката може да са причинени от травма при раждането или често срещани проблеми в детството като възпаление на средното ухо, както бе споменато по-горе. Както закъсненията в съзряването, така и особеностите на централната нервна система (ЦНС) се приемат за причиняващи ЦНСО. Докато етиологията на ЦНСО не е добре разбрана, нейното унищожително въздействие върху способността на децата да научат езика и нейният отрицателен ефект върху образователните резултати-особено да се научиш да четеш-безпокоят родители, професионалисти и учители от известно време.

Да различиш ЦНСО от СДВ

Условията, които могат да възникнат при ЦНСО включват синдром на дефицит на внимание дислексия, езикови нарушения и различни синдроми на детската възраст като аутизъм. Гейл Чермарк и нейните колеги Джей Хол и Франк Мусиек (1998, 1999) правят проучване, което ги улеснява да различат поведенчески прояви на СДВ и симптоми на ЦНСО. Като помолили професионалисти да класират поведенчески нарушения, наблюдавани у деца, диагностицирани с ЦНСО и със СДВ, тези изследователи съставили списък за сравнение, който може да подпомага професионалистите в тяхната оценка на поведението. Списъкът е обобщен по-долу:

Най-често срещаните поведенията при Синдром на дефицит на внимание (СДВ) включват:

• Невнимание
• Разсеяност
• Хиперактивност
• Безпокойство
• Импулсивност
• Прекъсване/Намесване

Най-често срещаните поведенията при Централно нарушение на слуховата обработка (ЦНСО) включват:

• Трудност при слушане при фонов шум
• Трудност да се следват указания
• Лоши умения за слушане
• Затруднения при учене
• Лоши умения за свързване на звуци
• Разсеяност
• Невнимание

ЦНСО и други неврологични състояния

Съществуват много възрастни хора, които също могат да имат ЦНСО. В много от случаите при възрасни с афазия има и участие на централната слухова нервна система, каквото има и при лица с определени неврологични заболявания. Сред вторите са тези с множествена склероза и Паркинсон. Лица, които са получили затворена травма на главата, често имат поражение на централния и/или периферен слух. Докато ЦНСО най-често се идентифицира у лица с нормален слух, лица със сетивно-неврална (свързана с нерв) загуба на слуха също могат да получат ЦНСО. Лице, което се справя зле със слухови тестове дори при усилване, може да имат нарушен централен компонент. Значително затруднение с дискриминация на думи, когато е изключена сериозна патология, също може да е знак за дефицит на обработката.

По-наскоро проучване идентифицирало хора, които са с по-добре разбрани, но затрудняващи ЦНСО нарушения. Неясна слухова дисфункция (OAD) се отнася за всички тези лица, които имат нормален праг на слуха, но които се оплакват предимно от проблеми при чуването на реч при наличие на шум. Много от тези лица демонстрират ЦНСО. Наскоро изследователи идентифицирали рядка, но много силна форма на ЦНСО наречена слухова невропатия. Лица със слухова невропатия имат нормална кохлеарна функция, обикновено идентифицирана с изследвания с отоакустична емисия, но имат анормални слухови отговори от мозъчния ствол. Погрешно възприемани като глухи тези хора може да не реагират на усилване, понеже ушният охлюв не е повреден, но те имат видимо езиково и речево нарушения, значително когнитивно увреждане и имат много осакатяваща ги форма на ЦНСО.

Аудиологично идентифициране на ЦНСО

Понеже стандартните и традиционни аудиологични тестове не били чувствителни на ЦНСО изследователите разработили поведенчески тестове, които изглежда, че могат да идентифицират тези нарушения на централната слухова нервна система. Както бе обсъдено по-горе, тези тестове включват тези, съставени от дразнители с малко дразнители като филтрирана реч, сбита по време реч, и реч при наличие на шум. Други мерки на ЦНСО включват тестове за локализиране на звук, стереофонично сливане, маскиране на разликите на ниво, и дихотични задачи. Използвани са и задачи за подреждане и последователност по време. С напредъка на технологията се появяват по-изискани тестове като слухови отговори от мозъчния ствол, отговори при средна, късна и свързана със събитие латентност (P300, отрицателност при несъответствие MNN), и фЯМР. Тези невроаудиологични и радиологични тестове оценяват целостта на централната слухова нервна система. Аудиолозите използват широк набор от тестове, включително такива, които изискват поведенчески отговор и такива, които са обективни електрофизиологични замервания на целостта на централната слухова нервна система.

ЦНСО, езикова обработка и когнитивно нарушение

Езикът може да бъде сведен до набор от отчетливи звукови компоненти наречени фонеми. Това са най-малките единици на езика, които отличават думите една от друга и сигнализират за промяна в значението. Фонемите могат да посочват граматически промени, като например когато към съществително име се добавя /и/, за да го направи в множествено число. Дете, което не обработва последователно съгласните звуци, които обозначават граматически промени в думите може да се превърне в дете, което показва експресивен езиков проблем. Същото това дете също така може да има такова затруднение при обработка на говорим език, че разбирането на ежедневната устна комуникация да е достатъчно трудна, за да предизвика рецептивен езиков дефицит.

Понеже речта е много сложно звуково събитие, което се случва с времето, много проучвания са опитали да определят звуковите атрибути, които трябва да бъдат обработени, за да се състои възприемането на фонеми (Писони, 1984г.). Талал и Нюкомбе (1978г.) показват, че временни затруднения, свързани с възприятието на бързо променящи се речеви сигнали (честотни формати) влияят върху възприемането на фонема и евентуално по-големи езикови единици. Това довело Талал (1980) до предположението, че обработката на тези бързо променящи се звукови събития е предизвикателство за централната слухова обработка на речта при нормални хора. През 1981г. Талал и Старк изследвали деца с езикови нарушения и определили трудности при слуховата обработка, включващи срички, съдържащи съгласни. При дете с ЦНСО обработката на речта в класна стая, където може да има различни нива на заобикалящ шум, е трудна. Така ЦНСО поставя тези деца в риск от това да срещнат затруднения при учене и/или определени когнитивни нарушения (Слоан, 1980; Леонард, 1999).

Работещите в сферата на образованието и когнитивните увреждания от дълго време са наясно с влиянието на ЦНСО върху академичното представяне и учене. То е определено като един от основните дефицити, които съставляват когнитивното увреждане. През 1967г. Националният консултативен комитет за децата с увреждания описа определени когнитивни увреждания като „…нарушение…, което може да се прояви като недостатъчна способност да слушаш, мислиш, говориш, четеш, пишеш, произнасяш по букви или правиш математическо изчисление.” През 1981г. Националния съвместен комитет за когнитивни увреждания преработи определението на когнитивно увреждане на „…генеричен термин, който се отнася до хетерогенна група нарушения, изразяващи се в значителни трудности при усвояване и използване на слушане, говорене, четене, писане, разсъждаване или математически способности.” Трудност със способността за слушане (или проблеми със слуховата обработка) се приема ясно като значителна част от когнитивно увреждане. С нарастващия брой литературни източници за това как децата учат да четат и знанието, че възприемането на фонеми и фонологичното възприятие – слухови компоненти на четенето – са фундаментални умения, използвани при ученето на четене, важността на слуховата обработка е придобила ново значение.

Поведенчески индикатори на ЦНСО при деца

Ранна детска възраст

ЦНСО може да се изяви при децата в ранна детска възраст. Родители, чиито деца са с ЦНСО често съобщават, че в ранна детска възраст не са реагирали или отговаряли с готовност на гласове и сякаш са “се отплесвали” дори в детското креватче. От другия край на спектъра са тези деца, които реагират и обръщат внимание на звуци по начин, който ги кара да изглеждат свръхчувствителни. Последните често развиват затруднения със звуковата чувствителност и проблеми с разбирането на реч при наличието на шум, който пречи на социализирането им с връстници, функциониране в група и учене в големи класове. Когато тези деца достигнат до 12 месечна възраст, те родителите им могат да ги видят, че говорят по-малко от своите връстници и може да започнат да искат от детските лекари да проверят слуха им. Не е рядко срещано да чуеш родители да казват, че детето им е преминало през редица изследвания на слуха, които са показали нормални резултати. И все пак при деца, които често боледуват от възпаление на средното ухо, лошата способност за слушане и слухово внимание, се отдават на остатъчни ефекти от ушна инфекция. Понеже 30 процента от децата имат най-малко един епизод на възпаление на средното ухо през първата си година, проблемите при слушане може да се отдават на „малко течност” или “твърди системи на средното ухо” когато всъщност проблемите със слушането може да се червен флаг, сигнализиращ за развиващ се проблем с обработката. С появата на изследване, което показва, че 4- до 5-годишни деца (Гунарсон и Финитцо, 1991) с периодични възпаления на средното ухо в детска възраст имат анормални реакции при слухови тестове на мозъчен ствол, връзката между възпалението на средното ухо и ЦНСО е ясна.

Предучилищна възраст

Когато децата постъпят в детска градина, те започват да учат детски стихчета и песнички. Деца с ЦНСО може да харесват музиката, но срещат затруднение с научаването на думите. В детската градина учителите идентифицират тези деца като такива, които срещат затруднение да седят и да слушат приказка или които изискват повторение на устни указания и се нуждаят от тактилни или визуални подсказки, за да внимават, когато им се говори. Дете с ЦНСО се назовава с термини като “мечтател” или “селективен слушател” дори в годините преди детската градина. Родителите смятат, че тези деца често не харесват да им четеш и предпочитат пъзели или да гледат видео и телевизия пред слушането на книги. Не е рядко срещано при родители и учители да възприемат детето с ЦНСО като дете, което често “се изключва” или което изглежда сякаш е “в свой собствен свят.” Децата, които изглеждат свръхчувствителни към шум, покриват ушите си или избягват шумни ситуации като рождени дни или шумни, неструктурирани игрови занимания, забелязват се по-лесно, но често са погрешно определени като търсещи внимание или незрели. И все пак други сякаш са толкова свръх фокусирани върху телевизията или визуалните дейности, че е трудно да привлечеш вниманието им като ги повикаш. Поради различното и вариращо поведение на деца с ЦНСО тези характеристики често биват погрешно тълкувани като поведенчески проблеми, трудности с приспособяването и незрялост. Докато някои закъснения в съзряването наистина съществуват, ЦНСО може да бъде разпознато и идентифицирано при малките деца и може да бъде лекувано с помощта на обучителните програми за Научно учене: Fast ForWord, Reading Assistant, и т.н.

Детска градина

В детската градина децата трябва да учат да следват по-дълги и по-лингвистично сложни устни указания. Преподават се умения в подготовка за четене и децата научават названията на буквите и, което е по-важно, звуците, звуците свързани с буквите. Възприемането на фонеми – като да знаеш, че /т/ и /п/ са различни звуци и да знаеш, че думата котка се състои от звуците /к/ /о/ /т/ /к/ /а/ – изисква точна дискриминация на отделните фонеми. Задачите за фонологично възприемане – като идентифициране на началните, средните и крайните звуци на думите – са задачи, които децата в детската градина обикновено научават без затруднение. Тези умения създават основата, върху която децата се учат да четат (Лион, 1994), но точно тези много важни умения преди четене, които за дете, което не обработва с точност звуково фонеми, са изключително трудни за усвояване. Така в още преди да започне училище и в ранните етапи, когато се учи да чете, детето с ЦНСО бива посочено като имащо проблеми. За разлика от своите връстници децата с ЦНСО може да започнат да се борят със задачите в подготовка за четене и изостават с академичния напредък.

Начално училище

Някои деца успяват да преминат годините на предучилищна възраст без да бъдат забелязани техните затруднения със слушането и слуховото внимание. Те използват компенсаторни умения като да си нащрек за визуални подсказки, да разбираш от езика на тялото и да предугаждаш какво ще бъде казано. Понеже тези деца трябва да отделят повече енергия, за да слушат и са толкова нащрек за визуални подсказки, те понякога по погрешка биват смятани за „по-добри слушатели” от другите ученици. Деца с ЦНСО могат също така да срещат затруднение при провеждането на телефонни разговори, слушането на съобщения по високоговорител или разбирането на записана на касета реч, поради липсата на визуални подсказки и лекото изкривяване, уникално за такова предаване на реч. Те предпочитат видеа пред аудио касети и екшън игри пред слушането на истории. Първи клас може да е времето, когато тези деца биват обучавани в големи класни стаи, където устните инструкции са едно от основните средства на преподаването. Когато се въвежда фонетичен метод на четене и думите трябва да бъдат разделяни на съставящите ги фонеми, детето с ЦНСО може да е по-бавно от другите, но може да маскира своето затруднение с желание да удовлетвори и допълнителна работа в училище или у дома. До края на първи клас дете, което е имало съществено ЦНСО може да започне да изостава, да тълкува погрешно устни инструкции и да не успее да овладее връзката звук-символ. Трудността с ученето да чете и нарастващото разочарования обикновено помага на тези деца да бъдат забелязани, така че по това време те биват разпознавани.

Основно училище

За други деца годините между първи и трети клас са „гратисен период”, когато те успяват да се промъкнат чрез желание да удовлетворят и внимание към невербални подсказки и жестове. Въпреки че те изглеждат по-бавни в настигането на другите, те гледат другите ученици, когато не са чули какво е казано и така техните затруднения остават незабелязани. Техните проблеми със „слушането” се приписват на такива понятия като “момчетата с такива” или “тя сякаш слуша, когато си иска”. Когато едно дете не може да филтрира фоновата реч и шума, на него може да се гледа като на „чува всичко, но не и това, което трябва да чуе”. Изобилието от основни техники на преподаване им помага да скрият своето ЦНСО, докато e навлязат в годините на основното училище, където се изисква значително по-бързо слушане и подсказките с картинки са изхвърлени от учебниците. В малките класове учителите могат да направят много неща, които да помогнат на затруднението на децата с ЦНСО. Учителите могат редовно да правят паузи между изреченията, да повтарят често, да използват визуални подсказки и помощни средства, когато дават инструкции и да поставят детето на предния чин, и всичко това може да е от помощ на дете с ЦНСО.

Устни инструкции

Уменията за четене обаче изостават, но децата с ЦНСО се справят отлично по математика докато не започнат да решават текстови задачи. С усилването на темпото на устните инструкции, ЦНСО излиза на повърхността и става разпознато.

Ако ЦНСО е значително, детето може да се разочарова, което допринася за понижено самочувствие, чувство на безпомощност и страх от провал, заедно с зараждащо се усещане че е „глупаво”. Сигнал за проблемите с ученето често са несъответствията и същото важи за ЦНСО. Докато децата с ЦНСО биват възприемани от учители и родители като „не много силни в ученето по слух,” но техните непоследователни умения за слушане и слухово внимание ги правят да изглеждат своенравни в техните навици за слушане. Няколко фактора допринасят за това явление. Колебанията в нивата на околен шум в класната стая варират значително, което кара децата с ЦНСО да изглеждат сякаш се разсейват по-лесно в сравнение с другите. Гласът на учителя може да варира с 20 децибела по-силен или по-мек от шума в класната стая и способността на детето да чува инструкции се усложнява от фактори като разстоянието между детето и учителя и количеството ехтене в стаята. Второто зависи от размера на стаята и броя отразяващи повърхности като твърди подове, стени и плоски повърхности на чинове и черни дъски. Други фактори, които допринасят за влошаването на речта, представена в класната стая включват: темпото и тонът на гласа на учителя; посоката в която е обърнат учителя, когато говори; броят деца в стаята, чиито тела абсорбират звука; близостта на класната стая до шумни зони като коридор, игрище или лавка; и местоположението на детето в тази стая. За дете с нормални способности за слухова обработка централната нервна система прекрасно попълва липсващите части и има малки затруднения при учене. Детето с ЦНСО се бори само да слуша и внимава, като използва копиране и компенсаторни умения. Тези техники изискват много енергия, която изглежда, че кара някои деца с ЦНСО да се уморяват лесно. Умората още повече добавя към техните дилеми при обработка и повишава разочарованието. Когато Деца с ЦНСО се чувстват изгубени или претоварени, те може да загубят интерес и да отклонят вниманието си, което ги прави да изглеждат сякаш са със СДВ. Деца, които са с ЦНСО може да изглеждат по-малко способни да обработват говорим език, когато са уморени, стресирани, развълнувани или в преходи като смяна на класа или преместване от един предмет на друг. С множеството променливи и колебания, които се случват във всяко дете и средата на детето за учене, не е трудно да се види как ЦНСО може да повлияе на образованието на детето, особено на ученето да чете.

Лечение на ЦНСО

Гейл Юермарк, Франк Мусеик и Двей Хол са писали обширно за различни техники и процедури за клинично управление на ЦНСО. Д-р Хол (2000г.) подчертава важността на измененията в класната стая на деца, диагностицирани с ЦНСО. Някои от препоръките на д-р Хол включват:

• Обучение на учители и друг училищен персонал за стратегиите на преподаване, изменения на средата и разпознаване на децата в риск
• Преференциално разполагане на детето, така че то да може да вижда учителя докато същият говори, да вижда лесно дъската и да има разстояние от разсейващи шумове
• Документиране и когато е възможно, намаляване на нивата на шум и отекване в класната стая
• Намаляване на шума, когато е възможно, чрез употреба на акустична плоча на тавана, мека мебел и стенни панели и т.н.

Специалистите също така могат да препоръчат помощни устройства за слушане в някои случаи. Тези устройства леко усилват гласа на инструктора за детето. Детето обичайно ще носи слушалка и учителят ще използва микрофон. Помощните устройства за слушане са на цени от $75 до $1600.

Обучителните програми за научно учене за лечение на ЦНСО

Батин, Янг и Бърнс (2000) съобщават данни за 15 клинични случая, избрани на случаен принцип от група с повече от 50 деца, които участвали в програмата Fast ForWord след аудиологична диагноза за ЦНСО. Във всички случаи аудиологът/логопедът който преписал програмата Fast ForWord бил същият професионалист, който бил поставил първоначално диагнозата ЦНСО. В повечето случаи децата били насочени за аудиологично изследване поради академични затруднения и/или затруднения при четене. Седем от децата, също така диагностицирани с когнитивни нарушения, били анализирани за промени в езиковите резултати. Понеже изследването било предварително по своето естество, авторите избрали ретроспективно проучване, за да определят дали по-нататъшно, по-експериментално контролирано проучване на ЦНСО и временна обработка/езиково обучение биха били оправдани.

Всички деца имали нормални прагове на чист тон с изключение на едно момиче, което имало повтарящо се възпаление на средното ухо с излив, през първата година от живота си: PTA 22dB, SRT 20 dB(костно въздушен интервал не по-голям от 10 dB). Друго момиче било с резултат за дискриминация на думи от 92% за лявото ухо и 88% за дясното ухо при първоначалните изследвания, но било подложено повторно на изследване два дни по-късно и получило 100% и за двете уши. Това дете било диагностицирано с „лека афазия”.

Части от Тест за езиково развитие (TOLD) били дадени на тези деца, за които езиково изпитване било преценено като подходящо. Всичките седем когнитивно увредени деца получили три под-теста от TOLD, за които се съобщава по-долу: устен набор от думи, разбиране на граматиката и имитиране на изречения. Били дадени няколко ЦНСО батерии, но тази използвана постоянно с всички 15 деца била SCAN, Скрининг тест за нарушения на слуховата обработка (Кийт, 1986), и така били съобщени данни.

Въпреки малката група децата показали значително повишение на всички под-тестове на SCAN. Те постигнали среден резултат от над 5-точки повишение на стандартния резултат на под-теста Филтрирани думи (Filtered Words), t=7.375, p<.0005. На теста Auditory Figure Ground 15 деца в това изпитване показали среден резултат от 4.5-точки повишение над стандартния резултат след Fast ForWord, t=5.315; p<.0005. И накрая на под-теста за конкурентни думи (Competing Words) 15 субекта в това изследване направили почти 4-точки повишение над стандартния резултат след Fast ForWord, t=4.375; p<.0005.

Езиковите резултати след теста също показали повишения при седемте деца, за които било проведено изпитване с TOLD. Промените били съобщени като стандартни резултати. На тестовете за устен набор от думи от теста TOLD, децата постигнали среден резултат от над 4 точки повишение над стандартния резултат. На под-теста за разбиране на граматиката децата показали средно повишение от 3 точки над стандартния резултат. И накрая на под-теста за имитация на изречение децата постигнали среден резултат от малко повече от 2 точки повишение над стандартния резултат. Не са правени статистически сравнения понеже този пример съдържал по-малко от 10 деца с когнитивни увреждания; обаче резултатите съответствали на тези, съобщени в националното изпитване в процес на практическа работа Fast ForWord, което било проведено с повече от 500 деца в страната.

Какво да правим, ако мислим, че детето ни има ЦНСО

Ако детето ви съвпада с профила за ЦНСО, описан тук, първата стъпка е да проверите слуха на вашето дете. Първо трябва да бъдат изключени колебания в слуха, причинени от патология на средното ухо и възможността за невросензорна глухота. Ако слуха на детето ви е нормален, много аудиолози имат въпросници, които могат да помогнат за проверка за ЦНСО. Постоянни затруднения със слушането в групи, лесно разсейване при наличие на фонов шум, необходимост от повтаряне, често задаване на въпроса “а?” или “какво?”, трудности с разбирането на казаното в шумна среда и забавени отговори, когато му се говори, са всички поведения, които предполагат, че трябва да се извърши аудиологична оценка, включително изследване за проблеми с централната слухова обработка. След като бъде идентифицирано ЦНСО, слухови обучителни програми като Fast ForWord, Reading Assistant и др. са подходящи стъпки към процеса на лечение. Също така може да е необходима допълнителна подкрепа от логопеди и учители. Проучване в невропластичността (способността да се промени начина, по който функционира мозъка, с подходяща стимулация) показва, че мозъчната функция може да бъде подобрена с подходяща стимулация. Тези подобрения са възможни чрез основаващи се на проучвания, слухово-езикови обучителни програми, разработени от невролози в Корпорацията за научно учене (Scientific Learning Corporation). Най-накрая имаме някаква помощ с проблемите, които ЦНСО може да причини у децата.

Източник: Scientific Learning Corporation

Автор: Максин Л. Янг, Сертификат за клинична компетентност-А/Сертифициран логопед, FAAA