Терминът “невропластика” вече не е нов. Мозъците ни се променят през целия ни живот, като създават връзки между невроните и ги укрепват, като прекъсват връзките, които вече не използваме.

Възможностите на нашия мозък да се променя едва започват да стават ясни. Докато сме деца, мозъците ни подлежат на много промени и това е естествено. Тогава учим най-много. Научаваме се да обработваме зрителна информация, да задържаме неща с ръцете си, да разпознаваме звуците на езиците, на които сме изложени. Всички тези дейности изискват да настроим мозъците си да правят тези неща. Ние придобиваме знания, когато невроните се свързват помежду си в невронни мрежи от лексика, факти, процеси и спомени.

Изследванията показват, че същия процес свързва различни части от мозъка, за да ни позволи да мислим и да бъдем креативни. Най-новото изследване на д-р Силвия Бъндж от Калифорнийския университет в Бъркли показва, че умението да разсъждаваме включва връзки между челния и теменния дял на мозъка. Бъндж открива, че силата на тези връзки на шестгодишна възраст може да предскаже какви ще бъдат умствените способности по-късно в живота.

Трябва ли да губим наджеда, ако децата ни не са развили здрави структурни връзки до шестгодишна възраст? Разбира се, че не! Бъндж също открива, че възрастните могат да подобрят умствените си умения, когато работят върху тях.

В статия, публикувана в Neuroscience Stuff, психологът Гари Маркъс казва: “Идеята, че има критичен период за учене в детството е преувеличена”. В такъв случай, ако прозорците към ученето са отворени, как да се възползваме от това?

Както се казва в статията, тайната е да продължим да учим така, както го правят децата. Какво включва това? Да спрем да бъдем перфекционисти, да се фокусираме върху резултатите и да се упражняваме доста. Идеята е, че ако правим едно и също нещо по същия начин, ще бъдем ограничени в начина, по който можем да използваме това умение. Ако използваме умението заедно с други умения и измислим различни начини, по които да го упражняваме, нашата способност да овладеем това умение ще се увеличи.

Да кажем, че се учим да плаваме с лодка и всеки ден, когато се упражняваме, вятърът духа от една и съща посока и състоянието на водата е едно и също. Ние ставаме много добри в това. Научили ли сме се да плаваме? Може би. Но може би е по-добра идея да се упражняваме при различни условия, като постепенно увеличаваме степента на трудност, за да продължим да изграждаме нашите умения.

Учените започват да наблюдават невропластиката и на клетъчно ниво. Те предполагат, че способността на мозъка да се променя на всяка възраст е дори по-голяма от това, което някога сме си представяли. Учените в Harvard Medical School откриват, че невроните, отговорни за създаването на спомени, са по-гъвкави, отколкото са предполагали преди. С други думи, след като група неврони не е необходима за даден спомен, те могат да се използват в други мрежи с по-голяма ефективност.

Изследванията продължават и чудесата на нашите мощни, гъвкави мозъци продължават да ни изумяват. Това, което знаем със сигурност, е, че когато светът около нас се променя, мозъците ни също се променят. И когато решим да научим ново умение – физическо, академично или когнитивно – се възползваме от невропластиката, за да променим мозъка си.