„Дислексия” е термин, използван по много различни начини през последния век. В резултат на това са се появили много митове за диагнозата.. Като родители или учители, ние искаме да помогнем да децата с тази диагноза. Затова трябва да сме наясно както с научно доказаните факти за дислексията, така и с предположенията, които не са базирани на факти. Има прекалено много митове, отколкото можем да обхванем в една статия. Ще започна с пет от най-често срещаните и ще изложа и научните изследвания от редица източници, които подкрепят конкретния факт.

Мит №1: Дислексията е проблем с четенето, който може да бъде диагностициран с помощта на стандартизирани тестове.

Факт: Терминът „дислексия” е дефиниран по много различни начини. Той идва от гръцката представка „dys” – разстройство и “lexis” – дума или език. Така че техничиски терминът трябва да означава „разстройство на езика”. Повечето автори днес го използват във връзка с проблеми с четенето. Въпреки това, преди няколко десетилетия терминът е използван само за хора, които имат мозъчни увреждания. Така че по-точният термин, който се използва днес е „дислексия на развитието”. Този термин разделя децата, които имат затруднения с четенето, от възрастните, които не могат да четат вследствие на инсулт или други мозъчни увреждания. Ново генетично и невробиологично изследване твърди, че дислексията на развитието се разделя на много различни подтипове. (Фрагел-Мадейра и кол., 2015).

Мит №2: Дислексията е зрително разстройство, в резултат на което засегнатите от него виждат думите и буквите на обратно.

Факт: Децата трябва да научат, че буквите, за разлика от други видове картинки и изображения, имат определена ориентация в пространството. Например „b” и „d” са различни букви. Много малки деца разменят буквите, както когато четат, така и когато пишат. Това обаче не е диагностичен знак за дислексията. Напротив, много деца с дислексия не разменят буквите (Деан, 2013; Блекбърн и кол., 2014).

Мит №3: Дислексията се среща повече при момчетата, отколкото при момичетата.

Факт: Преди няколко десетилетия дислексията е диагностицирана по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Най-новото изследване, проведено от д-р Сали Шауиц и колегите й в Университета Йеил и публикувано за първи път в Journal of the American Medical Association, показва, че дислексията вероятно засяга еднакъв брой момичета и момчета. Момчетата са диагностицирани по-често само защото те са по-буйни в началното училище. От друга страна, някои нови изследвания показват, че дислексията е от два до три пъти по-често срещана при момчетата, отколкото при момичетата. Още повече, невробиологичните характеристики на дислексията при момчетата са различни от тези, открити при момичетата. (Еванс и кол., 2014).

Мит №4: Няма никакъв начин да се определи дали едно дете е в риск от дислексия на развитието, докато не започне училище и не покаже проблеми с четенето.

Факт: Има много нови научни изследвания, които сочат рисковите фактори за дислексия на развитието, които могат да бъдат забелязани още по време на предучилищното образование. Д-р Сали Шауиц изброява някой от тях в книгата си Overcoming Dyslexia. Те включват:

Трудности с ученето на детски песнички

Трудности с ученето и запомнянето на имената на буквите

Проблеми с разпознаването на буквите по имената им

Продължителни проблеми с речта или „бебешки говор”

Проблеми с разпознаването на рими

Много изследвания показват, че проблемите с възприятието на речта по време на ранното развитие са основен рисков фактор за дислексия при учениците. Например д-р Стивън Зекър,  д-р Нина Краус и колегите им в Northwestern University, САЩ, откриват, че могат да предвидят проблемите с четенето при деца, които все още не са започнали училище, като изследват дали децата разпознават звуците на речта в шумна среда.

Мит №5: Дислексията е проблем за цял живот и децата с тази диагноза никога няма да могат да четат много добре.

Факт: Въпреки че много деца, диагностицирани с дислексия, първоначално имат затруднения с четенето, вече има ефективни програми, които им помагат да се научат да четат и да се справят отлично в училище. Според изследването, проведено от д-р Джон Габриели и колегите му, чрез програми, базирани на неврологията, като Fast ForWord, се постига неврофизиологично подобрение, което може да бъде забeлязано като активация на челния, слепоочния и теменния дял на мозъка. Тези програми са особено ефективни за деца с дислексия и имат траен ефект.

Източник: Scientific Learning